Ърскин Колдуел - Джени, жена по природа

— Защо искаш да я видиш?

— Ами… как да кажа, мис Ройстър… Бях преди малко в града и сума приказки чух… там, дето… в мотела… Всички все за Бети говорят. И по-рано бях чувал, че откак се е върнала в Солисо, с мнозина се среща, но си мислех — обикновени срещи и нищо повече, като нашите едно време. Сега научих, че не било точно тъй. Излизала, разправят, всяка нощ и отивала на среща в някой от мотелите по шосето, всеки път с различен човек. В града, изглежда, всички знаят, но аз не мога да повярвам на техните приказки. Честна дума, за мен това е изненада. Миналата година, като се виждахме, не беше такава.

— Е, та?

— Затова и поисках да я видя тази вечер. Мислех, че…

Джени се облегна и се засмя.

— Монти Биско, говориш като седемгодишен хлапак, който си е раздал сладкишите и после се връща, скимти и плаче отново да му ги върнат. — Тя пак прихна. — Сега зная защо си дошъл. Искаш от оня сладкиш, който до троха е изяден.

— Не е точно така — каза той и се размърда на стола. — Нямах това предвид, мис Ройстър. Исках да и кажа, че съм решил веднага щом приключи футболният сезон, да си подам оставката като треньор в училището. Остават само три седмици. Наумил съм си да замина някъде далеч от тук, например в Тенеси или Арканзас, или пък дори в Тексас, и там да потърся работа като треньор. Искам и Бети да дойде с мен и да се оженим.

— Говориш, като че и малкото ум, дето ти е останал, и той се е изпарил. Вече си женен за другата, нито Бети Уудръф, ни коя да е друга би се юрнала с един женен мъж.

— Но аз ще се разведа с Мейрита. Вече говорих с адвокат и той каза, че ще се намерят цял кош поводи за развода. За двеста долара се наемал да свърши работата. И веднага щом получа развода, Бети и аз ще можем да се оженим.

— Значи тъй си го мислиш, а? Сега пък чуй аз какво мисля! След като се отнесе тъй зле с нея, Бети Уудръф няма да те вземе. Тя е достатъчно разумна, за да постъпи така, макар че няма и капка гордост.

— Луд съм по нея, мис Ройстър — призна Монти, неспокойно шавайки на стола.

Джени мълчаливо го наблюдаваше.

— Всичко бих сторил, ако тръгне с мен и ми стане жена — добави той.

— Едно ще ти кажа — поде Джени.

— Какво, мис Ройстър? — обнадежден попита той.

— Ставай и си върви у дома! Часът ми за лягане мина и съм уморена и сънлива. Ако ми бръщолевиш цяла нощ като смахнат, никога не бих посъветвала Бети да заминава от града, не бих й дала никъде да шавне с женен мъж, който един път вече си е разкалял пътя — Джени бавно надигна месестото си тяло от креслото и се изправи. Обърна гръб на Монти и се отправи към вратата. — И тъй, отивам да спя. Лека нощ!

Заравяйки ръце в джобовете си, Монти изгледа Джени — тя угаси лампата в хола, — след което я последва в антрето.

— Мис Ройстър, виновен ли съм аз, че съм женен? — промълви отчаяно той. — Не аз се натисках да се оженим. Тя ми заяви, че ако не се оженя за нея, ще ме обади на директора и на учителския съвет, щяла да им каже, че е бременна, че аз съм бащата. Щяха да ме уволнят. Та затуй…

— Добре, а тя роди ли?

— Не.

— И Бети Уудръф няма да роди, тъй че хич и не се навъртай около нея и стига си ги дрънкал, че ще я вземеш за жена, че туй било, че онуй! Веднъж ти го казах и пак повтарям. Лека нощ, Монти Биско!

Монти застана в подножието на стълбата и се загледа нагоре, към коридора на втория етаж. Джени видя, че посяга с крак към първото стъпало.

— Недей, Монти! — екна гласът й зад гърба му. — Да не си посмял!

Той я стрелна през рамо.

— Не можете да ме спрете, мис Ройстър. А и не е ваша работа.

Прекрачваше второто стъпало, когато Джени се завтече към него и с две ръце го сграбчи за ръката. Монти лесно се освободи, просто тръсна ръка.

— Дошъл съм да видя Бети и ще я видя! — И той отново тръгна по стълбата.

— Вийзи, Вийзи! — извика Джени, колкото й глас държи. — Ела, Вийзи, бързо ела! Помогни ми да го спрем! Монти Биско иска да нахълта в стаята на Бети. Бързай, Вийзи!

— Каква полза да го викате — каза Монти, като се обърна и погледна Джени. — Ведро вода да понесе, ще се влачи по пода, та какво остава…

Малчо Гудуили пристигна тичешком и цъфна на върха на стълбата, преди още Монти да е наближил етажа. Застана там с късата си нощничка и замига на ярката светлина.

— Какво става тук? — запита той.

— Не го пускай горе, Вийзи! — изкрещя Джени и се втурна нагоре. — И една стъпка не му давай да направи! Иска да се вмъкне в леглото на Бети.

Монти спря на стъпалата и впери поглед в Малчо.

— Какво правиш тук, Монти? — попита Малчо. — Какво искаш?