Ърскин Колдуел: Момчето от Джорджия

Мама нямаше какво да ни казва, а тате го беше страх да говори. Той и без туй не обичаше да заговорва пръв, преди да е опипал почвата под краката си. Ние седяхме на масата, ядяхме месната баница и си мълчахме, додето я излапахме цялата. Тате се облегна назад и ме погледна; в очите му лесно можеше да се познае, че, си мисли колко хубаво готви мама.

Беше тихо като в църква, след като излязат хората.

— Морис — каза мама и внимателно си сложи ножа и вилицата едни до други в чинията, — надявам се, че това ще ти бъде за урок.

— Какво да ми бъде за урок, Марта? — попита той.

Тя погледна надолу към подредените прибори в чинията, помръдна ги мъничко и след това го загледа право в очите.

— Надявам се, че до края на живота си няма да донасяш бойни петли в тая къща — продължи тя. — Трябваше да взема крайни мерки…

— Какво? — каза той и се приведе над масата към пея.

— Направих месната баница от оня…

— Колежанина! — извика тате и леко си бутна стола назад.

Мама кимна.

Лицето на стария стана бяло като платно и ръцете му се отпуснаха надолу. Той си отвори устата да каже нещо, но не можа да издаде ни звук. Не зная колко време мина, но изглеждаше, че става среднощ, додето някой се реши да помръдне. Мама заговори първа.

— Зная, че това беше съвсем жестоко, Морис — каза тя, — но трябваше да се сложи край.

— Ама това беше Колежанина ма, мамо — рекох аз, — не биваше …

— Мирувай, Уилям — каза тя, като се извърна към мене.

— Не биваше да правиш така, Марта — каза тате, като бутна стола и се изправи на крака. — С Колежанина поне не биваше. Той беше. . .

Тате не каза нищо повече. Просто се извърна н прекоси къщата, за да излезе на предната веранда.

Станах и тръгнах подир него. Беше по-тъмно от всякога и аз не можах да видя нищо, след като бях излязъл от светлото. Опипах всичките столове да разбера не е ли там, но него го нямаше. Угарката от пурата, която беше оставил върху перилото на верандата, когато мама ни повика за вечери, още димеше и миришеше точно както мирише старият. Аз се спуснах по стъпалата и хукнах надолу по улицата да го настигна, преди да е станало съвсем късно да го търся из тъмното.

© 1943 Ърскин Колдуел

© 1960 Цветан Стоянов, превод от английски

Erskine Caldwell

Georgia Boy, 1943

Сканиране, разпознаване и редакция: sir_Ivanhoe, 2007

Публикация:

Контролен редактор Лилия Илиева

Художник Любен Зидаров

Худ. редактор Васил Йончев

Техн. редактор Димитър Захариев

Коректори Любка Иванова, Лев Шопов и Лидия Стоянова

Дадена за печат на 9. V. 1960 г.

Цена 1955 г. — 3–40 лева.

Държ. Полиграфически комбинат Димитър Благоев

Народна култура, София, 1960

Publishers: Grosset and Dunlap, New York

Свалено от „Моята библиотека“ [http://chitanka.info/text/3591]

Последна редакция: 2007-10-02 14:46:44

Галон — около 4 кг.