Ърскин Колдуел - Момчето от Джорджия

Когато се наядох, мама се доближи и застана до печката с ръце на кръста, като се вторачи в тате.

— Къде беше през цялото това време, Морис Струи? — попита тя и внезапно си вдигна ръката, за да си отмахне един кичур от лицето.

— Ами че, Марта — каза тате, като си изви главата на една страна, щом я видя да вдига ръка, — да не би да ме е нямало чак толкова много.

— Да се измъкнеш от къщи и да се губиш бог знае къде цели четири-пет дни, без да се обадиш, според тебе може да не е чак толкова много, но според мене е. Къде беше?

— Ами че, Марта — каза той, — просто се повъртях малко на село.

— Къде е сега оня идиотски петел? — попита мама.

— Колежанина е вън в курника — каза той.

— Само да го пипна — каза мама и тропна с крак, — ще му откъсна шията.

Бойният петел на тате, Колежанина — беше шампион на околия Мериуедър, Джорджия. Той беше у нас вече от шест месеца и когато тате го донесе, каза, че петелът бил умен като човек, завършил колеж. Тате затова го беше и кръстил Колежанина. Той можеше да стане и национален шампион, ако тате го заведеше по всички краища. Само че тате нямаше пукнат грош да се вози по влаковете, а на това отгоре нямахме и автомобил; така че единствените места, където старият ходеше, бяха тъй близо, че можеше да се иде пеш. Ето защо трябваше толкова дълго да отсъства от къщи. Понякога не му стигаха и по два-три дни, за да извърви пеша целия път до мястото, дето щеше да има бой с петли, защото трябваше постоянно да сменят местата на срещите от единия край на околията до другия, та шерифът да не може да пипне тате и другите, които имаха бойни петли и ги насъскваха да се бият.

Тате не отговори нищо, защото много хубаво си знаеше, че за нищо на света не трябва да защищаваме Колежанина. Мама мразеше петела повече от дявола.

— Ако не мислиш, че е голяма жертва от твоя страна — каза мама, — върви при мисис Тейлър да вземеш прането, стига да не те е срам от хората, дето ще те видят да ми носиш да пера чуждо пране в къщи.

— Е, Марта — каза той, — нали знаеш, че не си права, като говориш такива работи. Нали знаеш, че винаги съм готов да ти помогна?

Тя отиде до кухненската врата и погледна навън в двора да види как гори огънят под казана.

— Уилям — каза тя, като се обърна към мене, — върви в задния двор и хвърли още малко борина под казана.

Аз станах и тръгнах да свърша, каквото ми каза мама. Докато стигна до вратата, тя отново емна тате.

— И като видиш мисис Тейлър, Морис Струп, можеш да й кажеш на нея, пък и на всички в Сикамор, че кръстът ми се е скъсал вече от пране, докато ти скиташ нагоре-надолу из околията с този идиотски петел под мишница! — Тя го измери с очи още един път от главата до краката. — Ах, само да пипна ей с тая ръчица шийката на твоя идиотски петел — пък и твоята също!…

— Виж какво, Марта …

— Бог знае какво щеше да стане с нас, ако не взимам чуждо пране — каза тя. — Ти от десет години насам един-единствен ден не си работил като хората.

Тате стана и дойде на двора при мене да ме гледа как подклаждам огъня под казана. Постоя малко и ми каза, като си сниши гласа, да не го чуе мама:

— Мойто момче, знаеш ли откъде може да се намери една шепа царевица за Колежанина?

Той не ме изчака да му отговоря, защото знаеше, че ми е ясно какво трябва да направя. Излезе през задната порта и тръгна надолу към мисис Тейлърови, които живееха през три улици. След като мака си влезе в кухнята, аз отидох в курника, извадих едно яйце от полозите и си го пъхнах в джоба. Знаех точно какво иска от мене тате, защото винаги ме пращаше до бакалницата на мистър Браун на ъгъла, когато му трябваше царевица за Колежанина.

Аз занесох яйцето в дюкяна и го замених за малко царевица, точно както правеше тате, когато ходехме заедно. Мистър Браун каза, че се разправяло как тате спечелил три долара завчера от едно състезание с бойни петли край Нортънсвил и не можел да разбере защо правим размяна за царевицата с яйца, вместо да платим от парите, дето ги е спечелил тате. Казах му, че не знам нищо за тая работа, защото, откак се е върнал, тате не е разправял как се е представил Колежанина в Нортънсвил. Мистър Браун ми заръча да кажа на тате, че много му се искало да види Колежанина веднага щом уредят някой бой край Сикамор. Аз си тръгнах нагоре по улицата и ризата ми беше пълна с царевица, че иначе мама можеше да я види и да ми я вземе.

Тате вече се беше върнал от Тейлърови с прането и се показа иззад курника да види дали нося царевицата. Курникът беше на петдесетина метра от задния двор, дето переше мама, и ние можехме да стоим там, колкото си искаме, без да ни вижда какво правим. Все пак трябваше да внимаваме да не говорим много силно, че можеше да ни чуе.