Питър Бийгъл - Последният еднорог

Решетките помежду им шепнеха лукаво. Рук беше повел тълпата към вътрешните клетки.

Еднорогата попита високия мъж:

— Кой си ти?

— Наричат ме Шмендрик Магьосника — отвърна той. — Надали си чувала за мен.

Еднорогата се канеше да му обясни, че няма как да е чувала за който и да е вълшебник, но нотките на тъга и доблест в гласа му я спряха.

— Забавлявам посетителите, докато се събират за представлението — каза той. — Мънички магийки, фокусничество — цветята правя на цървули, цървулите — на цаца, бръщолевя убедително и намеквам, че съм способен и на по-зловещи чудеса, стига да искам. Не е кой знае каква работа, но съм имал и по-лоши, а някой ден ще имам по-хубава. Това не е краят.

Но гласът му накара еднорогата да се чувства сякаш я чака вечен плен, и тя поднови обиколката на клетката; не спираше, за да не позволи на ужаса от прътите наоколо да пръсне сърцето ѝ. Рук бе застанал пред клетка, чийто единствен обитател беше малък кафяв паяк, плетящ ефирна паяжина между решетките.

— Арахна от Лидия — каза на тълпата. — Несъмнено най-великата плетачка на света — съдбата ѝ е доказателство за това. Имала е лошия късмет да победи богинята Атина в надпревара по тъкане. Атина не обичала да губи и затова сега Арахна е паяк, който твори само за Среднощния карнавал на Мама Фортуна, и то при специални уговорки. Огнен вътък и основа от сняг, никога два пъти същите пак. Арахна.

Паяжината беше опъната върху стан от железни решетки. Бе съвсем проста и почти безцветна, освен в онези мигове, в които паякът притичваше по нея, за да поправи някоя от нишките, и тя потрепваше с цветовете на дъгата. Въпреки това притегляше погледите на публиката — и на еднорогата — напред, назад и все по-дълбоко, докато започнеше да им се струва, че се взират в огромни цепнатини, черни пукнатини, които се разширяваха неумолимо, ала нямаше да разкъсат света, поне докато паяжината на Арахна го държеше в едно цяло. Еднорогата се отърси от илюзията с въздишка и отново видя истинската паяжина. Бе съвсем проста и почти безцветна.

— Не е като другите — каза тя.

— Не е — неохотно се съгласи Шмендрик. — Но Мама Фортуна няма заслуга за това. Разбираш ли, Арахна вярва. Самата тя вижда тези плетеници и ги смята за свое дело. За магия като тая на Мама Фортуна вярата е от огромно значение. Ха, ако тия умници се уморят да се удивляват, от цялото ѝ магьосничество няма да остане нищо, освен звука от риданието на паяк. И никой няма да го чуе.

Еднорогата не искаше да поглежда към паяжината отново. Тя обърна глава към най-близката клетка и изведнъж усети как дъхът в тялото ѝ се превръща в студено желязо. Вътре, върху дъбов прът, клечеше твар с тяло на огромна бронзова птица и лице на старица, свита и смъртоносна като ноктите, с които стискаше дървото. Ушите ѝ бяха рунтави и закръглени като на мечка; а по люспестите ѝ рамене, преплетена с блестящите остриета на перата ѝ, се спускаше коса с цвета на лунна светлина, гъста и жизнена около изпълненото с омраза лице. Цялата блещукаше, ала погледнеше ли я, човек усещаше как светлината напуска небето. Когато зърна еднорогата, тя издаде странен звук, подобен на съскане и кикот в едно.

Еднорогата промълви:

— Тази е истинска. Харпията Келаено.

Лицето на Шмендрик бе добило цвета на овесена каша.

— Старата я хвана случайно — прошепна той, — в съня ѝ, както залови и теб. Истинско злощастие — и двете знаят, че е така. Уменията на Мама Фортуна стигат колкото да държи чудовището в плен, но самото му присъствие тъй омаломощава всичките ѝ заклинания, че съвсем скоро вещицата няма да има сили дори да изпържи яйце. Въобще не ѝ трябваше да го прави, не трябваше да се захваща с истинска харпия, с истинска еднорога. Истината стопява магията ѝ, винаги, но тя непрестанно се мъчи да я превърне в свой роб. Ала този път…

— Посестрима на дъгата, вярвате или не — чуха гласа на Рук да реве магарешки към удивените зрители. — Името ѝ означава „Мрачната“, тази, чиито криле смрачават небето пред буря. Тя и двете ѝ сестри почти уморили от глад цар Финей, като крадели и омърсявали храната му, преди да я изяде. Но синовете на Северния вятър ги накарали да престанат, нали така, красавице моя?

Харпията не издаде нито звук, а Рук се ухили и сам заприлича на клетка.

— Тя се отбраняваше по-свирепо от всички останали, взети заедно — продължи той. — Бе все едно се опитваш да вържеш ада с косъм, но дори това не може да се опре на могъществото на Мама Фортуна. Създанията на нощта, изкарани на светлина. Поли иска бисквитка?