Татяна Полякова - Милионерша търси запознанство

— Рита — извиках отчаяно, стоварих се във фотьойла и заспах. А се събудих от звука на телевизора. Извърнах глава и открих до себе си Стас. Спеше като бебе, а телевизорът изобщо не го смущаваше. — Ама че гнусотия! — поклатих глава и изключих телевизора. Хавлията се търкаляше в краката ми, а аз лежах в одеждите на Ева. Направо преливах от възмущение и затова отново повторих: — Ама че гнусотия!

В този момент някой почука на вратата и гласът на Рита извика:

— Стасик, нали ме помоли да те събудя! Девет часът е.

— Боже мой! — простена Стас, обърна се и ме видя. — Маня! — каза с изненада, която плавно премина във възторг с нотки на неземно блаженство.

— Какво? — попитах.

— Това си ти.

— Общо взето — да. Искам да зная как съм се озовала тук.

— В моята спалня ли? — Това наистина бе неговата спалня.

— Точно така.

— Извинявай, но спах много дълбоко и не мога да ти кажа нищо по въпроса.

— Да не искаш да кажеш, че сама съм дошла тук? Той помисли малко и съвсем сериозно попита:

— Че как иначе?

— Ще те убия! — Навярно като нищо щях да го цапардосам с нещо тежко, но за беда не намерих подходящ предмет подръка.

— Всъщност всичко е много просто — прочувствено заговори той. — Ти беше изплашена и е съвсем естествено да си потърсила подкрепа и опора…

— Аз заспах на фотьойла.

— Самият аз спах като пребит.

— Много глупаво от твоя страна — отбелязах, без да обръщам внимание на думите му. — Какво спечели от всичко това?

Той не се опита да ми отговори, усмихна се и ме целуна. Съвсем по приятелски, но аз не вярвах кой знае колко на братските му целувки. Точно така и стана, в продължение на следващите пет минути те претърпяха значителна трансформация, а аз избрах удобен момент и му напомних:

— Трябва да тръгваш на работа.

Тук беше най-подходящото място да сложа край на цялата тази история, но се увлякох. Разбира се, това бе неразумно, ала никак не ми се щеше да викам Рита на помощ или да се хвърлям към вратата. Вярно, след известно време Рита сама ни напомни за съществуването си, като удари с юмрук по вратата и обяви:

— 12 часът и 5 минути. Ако се каните да се търкаляте в леглото до обяд, за какъв дявол трябваше да ставам по тъмно? В леглото ли да ви донеса кафето или все пак ще излезете оттам да си го изпиете?

— Ще излезем! — изврещях в отговор аз и се обърнах към Стас: — Не смяташ ли да ходиш на работа? Трябваше да подпишеш нещо в офиса си.

Той презрително махна с ръка, а в същото време аз изпитвах двойствено чувство: от една страна, беше ми приятно, че категорично предпочита моята компания пред някакви си важни работи, а, от друга, вярно, че купихме заедно обувки, но това не бе върхът на мечтите ми, а както е известно, за реализирането на мечтите трябват пари и вместо той да се търкаля в леглото… Казано с две думи, мъжът трябва по някакъв начин да съчетава всички тези неща и няма право да бъде егоист, а е длъжен да мисли за ближния и да направи нещо съществено в живота за всеобщата полза, която бихме имали и той, и аз.

Но мъдрите мисли ме напуснаха като с вълшебна пръ чица и не се върнаха при мен, докато Рита отново не започна да думка по вратата:

— Стас, вече пет пъти се обадиха от работата ти, не зная какво още да излъжа. Там седи и те чака някакъв кретен, а секретарката ти твърди, че не може да го задъжи повече от половин час. Договорът ще се провали — това го казва тя, а не аз. Какви ги вършиш? Хората са поверили съдбата си в ръцете ти, а ти се държиш като момче… Разочарована съм от теб, никога не съм искала Маня да има такъв мъж. Чуваш ли ме? Маня няма къде да се дене, а ти ще изгубиш пари, малоумнико!

Изпреварвайки събитията, ще кажа, че ние не се лишихме от договора, защото секретарката явно бе подценила способностите си и онзи кретен дочака Стас, макар че той се появи там някъде около пет часа, понеже Рита непрекъснато разваляше всичко с воплите си. Ако след нейните думи, че аз няма къде да се дяна, Стас спешно бе обул панталоните си и бе хукнал към офиса, за нищо на света нямаше да повярвам, че ме обича. Нямаше да повярвам — и толкоз! Макар че неговото пренебрежително отношение към работата му също не будеше уважение у мен. В първия случай щях да го сметна за лъжец, а във втория — за глупак. Хитрият Стас също осъзнаваше това не по-зле от мен и по тази причина предпочете да бъде глупак. Честно да си призная, оцених по достойнство това. И докато му завързвах вратовръзката (на което ме научи баща ми в свободното от основната си дейност време, понеже непрекъснато ми повтаряше, че жена, която може да завързва вратовръзка, е безценно съхровище), та докато завързвах старателно възела на врата му, аз прочувствено казах: