Татяна Полякова - Милионерша търси запознанство

Прозорците на апартамента на Стас не светеха, тъй като съблюдавахме правилата за конспирация. Помислих си, че Рита навярно най-спокойно си спи и май че дори й завидях, но прецених, че за мащехата ми бе твърде рано да се радва, тъй като убиецът съвсем не бе намерен. Още не бяхме успели да затворим вратата след себе си, когато Рита надникна от стаята и започна злобно да шепти:

— Какво ви става, да не сте се побъркали? Къде ходите? Да умра ли искате?

Простенах глухо, тъй като осъзнах, че ми предстои разпит, който ще бъде по-лош и от онзи в милицията. Примирих се с неизбежното и кратко, но разбираемо изложих неотдавнашните събития пред Рита. В това време Стас се насочи към кухнята, а Рита хукна подире му. Докато ме слушаше с отворена уста, като постоянно повтаряше: „О, господи…“, тя светкавично притопли вечерята, сложи масата и дори машинално погали Стас по главата, мърморейки: „Хапни си, скъпи“, което той и направи, на това отгоре — с огромен апетит. Все пак странни хора са тези мъже. На мен залъкът би ми заседнал в гърлото, а Стас тъпчеше устата си от две страни, сякаш нищо не се бе случило, и правеше всичко това в четири часа сутринта.

— Ще пукнеш от лакомия! — подхвърлих му презрително, след като завърших разказа си.

Стас страдалчески се намръщи, а Рита гневно се навъси.

— Как ли пък не — мъжът трябва да се радва на добър апетит! Когато един мъж яде малко, мозъкът му се задръства с всевъзможни глупости и такива типове наистина стават опасни. Ситият човек не се занимава с простотии. А ти защо не вечеряш? — нахвърли се тя върху мен и тутакси се разрева. — Маня, зле ми става, като си помисля какво би могло да се случи, ако не беше Стас…

— Мен ме спаси Вася — напомних й.

— А кой те спаси от Вася?

— Севрюгин.

— Добре, а кой те спаси от Севрюгин? Като изложи на риск собствения си живот…

Аз само махнах с ръка, наблюдавайки как при тези думи Стас засия. Може би беше игра на светлината, но ей богу — около челото му проблясваше нещо, което наподобяваше нимба, макар в този момент Стас да приличаше по-скоро на котарак — сит, доволен и доста добре охранен.

— А ти как се озова в апартамента? — попитах най-неочаквано. И това стана наистина неочаквано, защото преди това подобен въпрос просто не ми беше хрумнал.

— Усетих, че имаш нужда от помощ — развълнувано обяви Стас. — Ние сме свързани с невидими нишки: и сърцата ни са свързани, и душите ни — също.

— Не всеки може да си чеше езика като теб в четири сутринта — възхитих му се, — достоен си за Книгата на Гинес.

Стас се оклюма, а нимбата около главата му помръкна.

— Всъщност имах някакво предчувствие — обяви най-сериозно той. — Ти не би могла да разбереш това. Но се случват такива неща, ако обичаш някого истински. Още не бях успял да се отдалеча от блока, когато изпитах някаква тревога. Пък и онова постоянно звънене по телефона. Стори ми се подозрително. Колкото повече се отдалечавах от блока, толкова по-голяма тревога изпитвах и в крайна сметка реших да се върна, а за да не се подразниш, когато ме видиш, щях да ти кажа, че съм забравил телефона си там. Вратата беше отключена и това страшно ме ядоса, тъй като те помолих да бъдеш предпазлива. Влизам вътре и гледам там някакъв кретен, когото никога не съм виждал, но за сметка на това той като че ли много добре знаеше кой съм. Здравейте, вика, Станислав Генадиевич, а пък аз за всеки случай му фраснах един в окото. Онзи се свлече на пода и млъкна, а аз хукнах към стаята, тъй като точно в този момент ти извика…

— Откъде имаш пистолет? — попитах строго.

— Ама той е газов. И между другото — регистриран е. Не ме гледай така. Съвсем чист съм пред закона, първо ченгетата се хванаха за това, сега и ти…

— Това е любов — заяви съвсем не на място Рита и отново погали Стас по главата. — Само когато един мъж обича истински, той е…

— Млъкни! — помолих я настоятелно.

— Да не си посмяла да разговаряш така с мен! — възмути се Рита. — Аз съм ти почти майка. И зная по-добре от теб как стоят нещата. Трябва да се омъжиш. Незабавно!

— О, господи! — простенах и излязох от кухнята.

— Чуй какво ти казва майката! — развика се след мен Стас. — Майката няма да те посъветва да направиш нещо лошо.

Положих огромни усилия, за да се съблека, и застанах под горещия душ. Ако можех да спя права, сигурно щях да заспя. Всяко движение ми костваше огромно напрежение, затова просто се загърнах в една голяма хавлия и прецапах до стаята, в която бях спала предишната вечер. Леглото беше оправено.