Татяна Полякова: Милионерша търси запознанство

— Аха! — кимнах ощастливена аз, сграбчих Рита за ръката и я повлякох към най-близката стая. — Ти си полудяла! — засъсках, щом затворих вратата.

— Той е добър човек. Своенравен, но добър. И има пари…

— Рита, нашият татко ни е оставил наследство и аз го намерих. Изхвърли Севрюгин оттук — ти имаш двеста хиляди долара.

Тя премигна няколко пъти, сетне се усмихна и заяви:

— Обичам те. Ти си абсолютно смахната. Също като баща си. Намерила си парите и ми даваш половината. Двеста хиляди са половината от сумата, нали?

— Естествено. Изхвърли Севрюгин.

— Знаеш ли какво, изобщо няма защо да му казваме за наследството. Личното не бива да се смесва с общественото: моите пари са си мои пари, а неговите пари са наши пари. Не ме гледай така. Искам да се омъжа. Много е тежко да се живее, когато нямаш до себе си мъжко рамо, а Севрюгин е мил човек. Майка му го е изоставила, когато е бил на три годинки, и той има нужда от грижи и внимание. Освен това според мен е следствен и едва ли ще се виждаме често. Представяш ли си как ще си живеем…

На това място бих могла да сложа точка на моя разказ, но в края на лятото се случи още едно събитие. С Рита се канехме да се разходим по магазините и аз отидох да я взема от нас. Стас поиска да ме придружи. Когато се качвах по стълбите, забелязах, че в пощенската ни кутия има нещо. Отворих я и намерих вътре една картичка. На нея нямаше нито обратен адрес, нито някакъв текст. Беше просто една картичка, адресирана до мен. Повъртях я в ръцете си и влязох в апартамента. Както винаги, Севрюгин се мотаеше из кухнята, беше напълнял и изглеждаше напълно щастлив. Рита бързаше да се облече, но щом забеляза картичката в ръцете ми, полюбопитства:

— Какво е това?

— Намерих я в пощенската кутия — свих рамене.

— Изпратена е от Сидни преди две седмици — добави Стас, който бе успял внимателно да проучи картичката.

— Ама тук не пише нищо! — изненада се Рита, докато я въртеше в ръката си.

„Зависи от гледната точка“ — отсъдих аз, но на глас казах:

— Пол Гоген. — И наистина картичката беше с репродукция на една негова картина.

— Пол Гоген ли? — намръщи се Рита. — Това не беше ли онзи малоумник, който избягал на Таити и оставил жена си без пукната пара?

— Май че имаше нещо такова — кимна с многозначителен вид Стас.

— Така ли? — освирепя Рита и извърна гневен поглед към мен: — За всеки случай искам да предупредя, че ако твоят баща е решил да се върне, то аз го чакам с нетърпение! И ковчегът му в гаража на Стас също го чака!

Естествено Рита бързо се укроти, а аз се зарадвах, защото може би там, на екзотичните острови, татко най-сетне беше открил щастието и мисълта за конфискация повече не го тревожеше.

© 2002 Татяна Полякова

© 2004 Ива Николова Митева, превод от руски

Миллионерша желает познакомиться, 2002

Сканиране, разпознаване и редакция: Abalone, 2009

Издание: ИК „Хермес“, Пловдив, 2004

Свалено от „Моята библиотека“ [http://www.chitanka.info/lib/text/11273]

Последна редакция: 2009-04-25 12:32:00

Смородина (рус.) — френско грозде. — Б.пр.