Татяна Полякова - Милионерша търси запознанство

— Сам се научи да готвиш — предложих му. — Аз ще се омъжа за богат човек и ще си имам прислужница.

— Съгласен съм — кимна той. — А за кого ще се омъжиш?

— Със сигурност не и за теб. Ти си мръсник и лъжец. И най-вероятно — бандит.

— И таз добра! — възкликна Стас. — Мръсник и лъжец — както и да е, макар че категорично възразявам срещу такива обвинения…

— Млъкни! — прекъснах го. — Сева е бил убит заради теб. Ти си отмъкнал дрогата от колата му. Тя е скъпа. Много скъпа. А ти ме излъга и дори се направи, че търсиш убиеца, макар от самото начало да си знаел всичко. Заради теб убиха човек… Макар че Сева не беше цвете за мирисане, все пак е човек. А ти се хилиш насреща ми, преструваш се на учтив човек, а всъщност си…

Усмивката на лицето му се стопи, той протегна ръка към мен и ме помоли:

— Чакай малко, ей сега ще ти обясня всичко…

— Няма какво да ми обясняваш! — махнах с ръка аз. — Намерил си онази гадост в колата и затова се въртиш покрай мен.

— Въртях се по съвършено друга причина. Маня, можеш ли спокойно да ме изслушаш?

— Не мога.

— Виждам, че не можеш. И какво да правя сега? Да, аз намерих дрогата… Дори нямаш представа до каква степен се побърках от това.

— В какъв смисъл? — възкликнах.

— В буквален. Какво ли не направих: увеличих охраната, сложих арка на входа — също като на летището, но нищо не помогна. Ченгетата не ми дават мира, размахват ми разни книжа със статистика, тяхната помощ за нищо не става и от статистиката им няма никаква полза… И изведнъж Костя ми се обажда и ми казва, че намерил в колата онази гадост. В твоята кола. И в яда си аз изсипах тази гадост в клозета. А какво друго можех да направя с нея? Да я оставя у нас ли? Може би от нечия гледна точка това би било разумно — да проследя момчето и прочее, само че нямаше да има никаква полза. Аз и без това знаех кой, какво и така нататък. Това не е моя работа, а на милицията. И макар че в милицията също знаят всичко, нищо не могат да направят. А какво можеш да направиш, при положение че половината държава поглъща тази гадория? Каква ти половина… затова я изсипах в клозета. Разбира се, можех да я занеса в милицията, да те накисна и да те вкарат в затвора за двадесет години. Но това ли е изходът?

— Не ме плаши със затвор! — намръщих се. — Всичко, което дрънкаш в момента, няма никакъв смисъл. Ти си един напълно безпринципен тип и е много съмнително дали си изсипал толкова пари в клозета, по-вероятно е да си си купил двадесетия поред костюм. А аз се чудя и се мая откъде изведнъж се взе този твой интерес към мен. Оказа се, че всичко е било много просто и че хем си премахнал конкурента си, хем си държал всичко под контрол.

— Какви ги дрънкаш? — възмути се Стас. — Какъв конкурент? Нали ти обясних вече.

— Казано с две думи, положението е следното! — отрязах го аз. — Под достойнството ми е да те клепам пред ченгетата или пред въпросния Павлик. Не наклепах Слава, няма да наклепам и теб — можеш да не се притесняваш. Но това ще стане само в случай че ме отървеш от присъствието си веднъж завинаги. Разбра ли?

— Не разбрах — какво значи да те отърва от присъствието си?

— Това и значи. Изчезни и повече не се появявай пред очите ми!

— А какво ще стане с нашата любов? Искам да се оженя за теб.

— Моята любов вече свърши, а твоята тепърва ти предстои.

— Чакай малко, така няма да стане. Защо само ти решаваш как трябва да вървят нещата? В подобни случаи трябва да се взима под внимание мнението и на двете страни. Аз съм категорично против.

— Впиши го в протокола. И изчезни оттук!

— А какво ще стане с твоята безопасност? Кой ще те защитава? Какво ще стане с Рита?

— Когато научи всичко за теб, Рита ще се съгласи с мен.

— Остави ми поне тъщата — обеща да ми направи палачинки за вечеря.

— Продължавай да остроумничиш — кимнах, — а в това време аз ще се обадя на Рита.

— Маня — хвана ме той за ръката, — чуй ме. Не зная защо си си съставила такова мнение за мен… Нещата изобщо не стоят така. Хайде да се приберем вкъщи и спокойно да обсъдим всичко.

— Защо през цялото време се въртиш около мен? — навъсих се. — Какво се опитваш да постигнеш?

— Как какво? Твоето благоразположение, разбира се.

— Така няма да се разберем — констатирах аз.

— Защо? Защото отказвам да се съглася с клеветите по мой адрес, така ли?

— Защото не искаш да кажеш истината.

— Истината ли? Моля. Срещнах едно момиче, което много ми хареса. В колата му откриха дрога. Поисках да разбера какво отношение има то към нея. Оказа се, че няма никакво отношение. Но за беда вече бях изсипал дрогата в клозета и започнах да се страхувам, че това може да се отрази на момичето. На всичкото отгоре ти се оказа забъркана в някакъв идиотски обир и казано с две думи, стана ясно, че в никакъв случай не бива да те оставям сама. Това е. Хайде да се прибираме вкъщи. И се обади на Рита. Впрочем къде е тя?