Татяна Полякова - Милионерша търси запознанство

Споделих, че на пръв поглед бе абсолютно необяснимо с какво съм досадила до такава степен на този човек. Дори да допуснем, че той е убиецът на Сева, за какво ли пък съм му аз, след като той даже не можеше да предположи, че съм ги видяла заедно? Ала ако предположехме, че младежът, когото бях видяла във входа на Слава, е същият онзи Юра, който бе подтикнал Слава да извърши грабеж, всичко си отиваше на мястото. Описах срещата ни във входа на моя злощастен съученик до най-малката подробност, а също и факта, че младежът бе потресен, когато ме видя. Казах, че тогава съм си помислила, че моята неземна красота му е направила такова впечатление, но в действителност работата се е оказала далеч по-проста. Той най-спокойно бе тръгнал да убие Слава и изведнъж бе срещнал неотдавнашната си заложница. Естествено това доста го бе разтревожило. Добавих, че на всичкото отгоре се срещнахме и в блока, където той живееше под наем. Знаех, че това бе чиста случайност, но младежът не го знаеше и бе решил да се отърве от мен. Фактът, че Юра не е обикновен алкохолик, а много пресметлив млад мъж, бе повече от очевиден. На един алкохолик никога не би му хрумнало да си купи кола и да вземе квартира под наем, като използва чужд паспорт, пък и едва ли би имал пари за такива неща. Историята би подхождала много повече на един врял и кипял човек, за когото убийството не е нещо чуждо. И оттук произтичаше въпросът защо такъв тип би тръгнал да ограбва кафене, като си вземе за ортак пияницата Слава, рискувайки заради някакви си жълти стотинки! А на това място отново трябваше да си спомним кой е Рижия, на кого е пречел той и в чия компания бях видяла убиеца. И оттук изводът идваше от само себе си: Сева бе накарал младежа да му направи услуга и да убие Рижия. Но това е трябвало да бъде извършено така, че у никого да не възникне подозрението, че Сева има нещо общо с тази работа, иначе никакво приятелство с Павлик нямало да го спаси. И вероятно тази е била и причината да се появи планът за обира, в резултат на който уж случайно бяха убили Рижия. След това Юра убил ортака си, като подхвърлил в дома му уликите, които трябвало да подскажат, че точно той е ограбил кафенето. Колкото и да иска човек, в никакъв случай не би могъл да свърже Слава със Сева, а Юра изчезнал, като се превърнал в Олег или в някой си Вова.

— Звучи добре — каза весело Павлик, след като ме изслуша. — И много по-интересно в сравнение с версията на ченгетата.

— Според вас аз съм си измислила тази история, така ли? — казах обидено.

— Не. Всичко това много прилича на истина. Но и ние не сме седели със скръстени ръце, пък и ченгетата не ядат хляба си напразно. Вася малко се поиздъни вчера, иначе сега този красавец щеше да е в ръцете ни. Но нищо, ще го намерим. Ала все някога и някъде те са се срещнали със Сева.

Тогава му разказах за частния детектив, който също беше убит, но малко преди да умре, се бе обадил на някого по телефона, а много преди това бе следил Сева по молба на мащехата ми и беше напълно възможно да го е видял и по тази причина толкова скоропостижно да бе предал богу дух. Понижих глас до степен на нежно чуруликане и полюбопитствах дали случайно неговото обаждане не е имало нещо общо с Павлик.

— Не, разбира се — подсмихна се той и аз се изплаших, че без да искам, съм обидила мафиота. Това би било крайно непредпазливо от моя страна. Естествено не съответстваше на нивото на някакъв си частен детектив да безпокои една толкова важна персона. — Ще разберем тази работа — увери ме Павлик и веднага ме попита: — Според теб той ли е убил Сева? Същият този Юра, така ли?

Честно казано, не можех да отговоря еднозначно на този въпрос, но като помислих малко, все пак казах:

— Да. След като е разбрал, че аз и Сева не сме си съвсем чужди хора и дори живеем под един покрив… Той ме е смятал за опасна, случайните съвпадения не са му харесвали и е решил да се презастрахова. Сева е единствената нишка, която води до Юра. Видях го с очите си как караше колата си след него, вероятно го е причаквал до блока, а когато Рита е изтичала навън, той най-спокойно се е качил в апартамента. Може би преди това му се е обадил по телефона и му е казал, че са възникнали някакви извънредни обстоятелства. Сева не се е страхувал от него, обърнал се е с гръб и е получил удар по главата с бейзболната бухалка, а след това нещата са се подредили толкова добре, че подозрението за убийството е паднало върху мащехата ми. И този тип вече би могъл да се укроти, но се е тревожел от нашите случайни срещи и затова е решил да се избави и от мен. За щастие — отново не му провървя. Само че късметът е особено нещо… Ще се чувствам по-спокойна, ако се озове в затвора.