Паулу Коелю - Захир

След което се разсмя.

— Почакай малко, и ще разбереш.

Конниците се приближаваха. Вече можех да ги различа.

— Нещо не е наред. Някакъв мъж преследва жена.

— Не ти се струва нормално, но е част от живота ни. Жената мина край нас, държейки в ръка дълъг камшик.

Вместо да поздрави, извика нещо на Дос и му се усмихна, след което започна да обикаля в галоп около мястото, където се канехме да пренощуваме. Мъжът, целият потен, но усмихнат, също ни поздрави, опитвайки се да догони жената.

— Нина би могла да е по-мила с него — каза Михаил. — Не е нужно да се държи така.

— Точно затова: понеже не е нужно, тя не е длъжна да бъде мила — отвърна Дос. — Пък и е красива и има добър кон.

— Но тя се държи така с всички.

— Аз успях да я сваля от коня — заяви горделиво Дос.

— Щом говорите на английски, значи искате да разбера разговора ви.

Жената се смееше, яздеше все по-бързо и смехът й изпълваше степта с радост.

— Това е само начин на ухажване. Нарича се „киз куу“, което означава „да свалиш момичето от коня“. Всички ние в някой момент от детството или младостта си сме го правили.

Мъжът, който я преследваше, постепенно я настигаше, но за всички нас беше ясно, че конят му няма да издържи.

— По-късно ще ти разкажа за степната култура тенгри — продължи Дос. — Но тъй като сега присъстваш на тази сцена, позволи ми да ти обясня нещо много важно: тук, по тези земи, жената се разпорежда за всичко. Винаги й правят път да мине. Ако се разведе, получава половината от зестрата, дори и решението за развода да е нейно. Щом видим жена с бял тюрбан, което означава, че е майка, трябва да сложим ръка на сърцето си и да сведем глава в знак на уважение.

— И какво общо има това с обичая „да свалиш момичето от коня“?

— В селото, което е в подножието на планината, около това момиче, което се казва Нина и е най-красивото в областта, се навъртат доста мъже. Обичаят киз куу се е появил много отдавна, когато степните жени, наречени амазонки, също са воювали.

В онази епоха никой не искал позволение от родителите си, за да се ожени: кандидатите и момичето се събирали на определено място, всички на коне. Момичето започвало да обикаля около мъжете, смеело се, предизвиквало ги, удряло ги с камшика си. Докато най-храбрият не решавал да я подгони. Ако тя успеела да му се изплъзне за определено време, този младеж трябвало да моли земята да се отвори и да го погълне, защото завинаги си спечелвал репутацията на лош конник — най-големия срам за един воин.

Ако успеел да я настигне, да се изплъзне от камшика и да я свали на земята, това означавало, че е истински мъж — можел да я целуне и да се ожени за нея. Очевидно е, че както в миналото, така и сега момичетата решават кога да избягат и кога да се оставят да бъдат хванати.

Нина явно искаше само да се забавлява. Отново се бе отдалечила от младежа и се връщаше в селото.

— Дойде, за да се покаже. Сега знае, че пристигаме, и отива да разгласи новината.

— Имам два въпроса. Първият може да ви се стори глупав: още ли избирате годениците си по този начин?

Дос каза, че днес това е само шега. Докато на Запад хората се обличат по определен начин и ходят в барове и заведения, които са на мода, в степта за ухажване се използва киз куу. Нина вече е унизила не един младеж и се е оставила да бъде свалена от коня от мнозина — така както се случва и в най-хубавите дискотеки по света.

— Вторият ми въпрос ще ви се стори още по-идиотски: жена ми се намира в селото което е в подножието на планината, нали така?

Дос кимна утвърдително.

— След като сме само на два часа път, защо тогава не спим там? Има още много време, преди да се свечери.

— Наистина сме на два часа път, но съществуват две причини да не го направим. Първата: дори и Нина да не беше дошла дотук, някой сигурно вече ни е видял и е казал на Естер, че пристигаме. Така ще й дадем време да реши дали иска да ни види, или предпочита да отиде за няколко дни в съседното село. В такъв случай няма да я последваме.

Сърцето ми се сви.

— След всичко, което направих, за да стигна дотук?

— Не го повтаряй, защото това ще означава, че нищо не си разбрал. Нима смяташ, че усилията ти трябва да бъдат възнаградени с подчинението, благодарността и признателността на човека, когото обичаш? Ти дойде тук, защото този е твоят път, а не за да купиш любовта на жена си.

Колкото и несправедливо да изглеждаше на пръв поглед, той беше прав. Попитах го коя е втората причина.

— Все още не си си избрал име.