Паулу Коелю - Захир

— Бъди добре дошъл, номаде, който кръстосваш степта. Бъди добре дошъл тук, където винаги казваме, че небето е синьо, дори и то в даден момент да е сиво, защото познаваме цвета, който е над облаците. Бъди добре дошъл в земята на тенгри. Бъди добре дошъл при мен, аз съм тук, за да те посрещна и да те поздравя за търсенето ти.

Михаил седна на земята и ме накара да изпия нещо, което веднага сгря кръвта ми. Дос ми помогна да се облека, слязохме от дюните, разговарящи помежду си, качихме се на конете и се върнахме в импровизирания лагер. Преди двамата да започнат да готвят, заспах дълбоко.

— Какво е това? Нима още не е съмнало?

— Отдавна съмна: това е само една пясъчна буря, не се притеснявай. Сложи си тъмните очила, за да си предпазиш очите.

— Къде е Дос?

— Върна се в Алма Ата. Церемонията снощи ме развълнува: наистина, не беше нужно Дос да го прави, за теб сигурно е било загуба на време, освен опасността да се разболееш от пневмония. Надявам се да си разбрал, че това е неговият начин да ти покаже, че си добре дошъл. Вземи олиото.

— Май съм се успал.

— Имаме само още два часа път с конете. Ще пристигнем, преди слънцето да е достигнало зенита си.

— Трябва да се изкъпя. Трябва да се преоблека.

— Невъзможно е: ти си насред степта. Налей олиото в тенджерата, но най-напред го обречи на Господарката — то е най-ценният продукт тук след солта.

— Какво е тенгри?

— Думата означава „култ към небето“, нещо като религия без религия. Оттук са минали будистите, индуистите, католиците, мюсюлманите, сектите, поверията, суеверията. Номадите сменяли вярата си, за да избегнат репресиите, но продължавали — и продължават — да вярват единствено в Божеството, което е навсякъде по всяко време. То не може да бъде изолирано от природата, преразказано в книги или затворено между четири стени. Откакто стъпих отново на тази земя, се чувствам по-добре, сякаш наистина съм имал нужда от такава духовна храна. Благодаря ти, че ми позволи да дойда с теб.

— А аз ти благодаря, че ме представи на Дос. Вчера, докато той ме посвещаваше, почувствах, че е необикновена личност.

— Учил съм се от дядо му, който се е учил от своя баща, който на свой ред се е учил от баща си, и така нататък. Начинът на живот на номадите и липсата на писменост до края на деветнайсети век са създали традицията на акин , човека, който трябва да запомня всичко и да предава историята на поколенията. Дос е акин .

Впрочем като казвам, че се уча, надявам се да не го тълкуваш като натрупване на знания. Историята няма нищо общо с дати, имена или действителни факти. Тя не е история на победители и победени, а на хора, които вървят по света, съзерцават степта и позволяват на Енергията на любовта да проникне в тях. Наливай олиото по-бавно, иначе ще започне да пръска на всички страни.

— Почувствах се благословен.

— И аз бих искал да се чувствам по същия начин. Вчера отидох да видя майка ми в Алма Ата. Тя ме попита дали съм здрав, дали печеля добре. Излъгах я, казах й, че се чувствам прекрасно, че изнасям театрален спектакъл в Париж, който се радва на голям успех. Завръщам се днес в родината си, а ми се струва, че съм я напуснал едва вчера и че през цялото време, докато съм бил в чужбина, не съм направил нищо значимо. Разговарям с просяци, движа се с племето, организирам срещите в ресторанта, но какъв е резултатът? Никакъв. Не съм като Дос, който е научил много неща от дядо си. Осланям се единствено на невидимото присъствие, което ме води, но понякога си мисля, че това са само халюцинации: може би това наистина са епилептични пристъпи, а не нещо друго.

— Само преди една минута ти ми благодари, че съм те взел със себе си, а сега излиза, че това те е накарало да се почувстваш нещастен. Трябва да си наясно с чувствата си.

— Изпитвам и двете неща, няма нужда да избирам между тях. Мога да се люлея между моите противоположности, да изпадам от една крайност в друга.

— Искам да ти кажа нещо, Михаил. Откакто те познавам, аз също се люшкам между противоречия. Отначало те мразех, после започнах да те приемам и колкото по-добре те опознавах, толкова повече те уважавах. Още си млад, нормално е понякога да се чувстваш безсилен. Не знам на колко души си успял да въздействаш, но едно е сигурно: ти промени живота ми.

— Целта ти беше единствено да намериш жена си.

— И продължава да е същата. Но това ме накара да пресека не само степите на Казахстан: върнах се към миналото си, видях къде съм грешил, къде съм спрял, видях момента, в който изгубих Естер — момента, който мексиканските индианци наричат „удобното извинение“. Изживях неща, за които никога не съм предполагал, че могат да ми се случат на моята възраст. И всичко това благодарение на факта, че ти беше до мен и ме водеше, макар и да не го осъзнаваше. Ако искаш да знаеш, вярвам, че чуваш гласове. Вярвам, че си имал видения като дете. Винаги съм вярвал в много неща, сега вярвам още повече.