Харлан Коубън - Гората

Той си трае.

Показвам му пейджъра си.

— Тук са събрани основанията ми за искане на заповед за арестуването ти. Да ти ги изброя ли?

Самодоволният вид започва да се изпарява.

— Всичко е тук, драги ми приятелю. Даже и защитената информация. Тъкмо това имам предвид, когато ти казвам, че съм ядосан и могъщ полицай. Мога да те въртя на шиш от тук до луната. Така че спирай с глупостите и казвай защо го направи!

Срещам очите на Люси. Тя едва кимва. Може би разбра. Обсъждахме линията на поведение, преди да се появи Лони. Ако тя бе насаме с него, той би продължил да се прави на стария добър Лони. Ще дрънка врели-некипели, ще лъже и се прави на клоун, ще се опитва да използва старото приятелство в неин ущърб. Познавам този тип хора. Ще се прави на печен, надменен тип, ще използва кривата си презрителна усмивка, но ако го притиснеш както трябва, човек като Лони винаги се пречупва. Освен това уплахата предизвиква по-бърза и откровена реакция при хора от този вид, отколкото опитът да се играе върху тънката струна на приятелските чувства.

Той поглежда Люси и казва:

— Нямах друг избор.

Започва да си търси извинения. Това е добре.

— Всъщност направих го заради самата теб, Люси. За твое добро. Е, и за мое. Аз скрих едни минали арести, когато попълвах молба за назначаване тук. Ако открият това — изхвърчам. На секундата. Това ми каза онзи.

— Кой ти го каза? — питам аз.

— Не знам имена.

— Лони…

— Сериозно говоря. Не се представиха.

— И какво ти казаха?

— Обещаха, че това няма да нарани Люси. Не се интересуваха от нея. Казаха още, че направеното ще бъде за добро, че — Лони се извърта театрално към мен — са по следите на убиец.

Напряга усилия, за да ме гледа колкото е възможно по-твърдо, но резултатът е незадоволителен. Очаквам всеки миг да вдигне пръст към мен и извика: „Обвинявам ви!“ След като това не става, аз отбелязвам:

— Искам да знаеш, че цял треперя отвътре.

— Те, изглежда, смятаха, че вие имате нещо общо с тези убийства.

— Чудесно, благодаря ти. И какво стана след това, Лони? Накараха те да въведеш в системата тези записки, така ли?

— Да.

— Кой ги написа?

— Не знам. Сигурно те.

— Все повтаряш „те“. Колко бяха на брой?

— Двама.

— И как се казваха, Лони?

— Не знам. Бяха частни детективи. Това е. Наети били от семейството на една от жертвите.

На една от жертвите. Лъжа. Нагла лъжа. Това е НДКТ, най-голямата детективска агенция в Нюарк. Нещата започват бързо да се навързват. Все повече от тях.

— Споменаха ли името на своя клиент?

— Не. Казаха, че е поверително.

— Сто на сто. Друго какво казаха?

— Казаха, че фирмата им разследва онези отдавнашни убийства. И че не вярват в старата версия за Летния касапин.

Поглеждам Люси. Тя е наясно с резултата от срещите ми с Уейн Стъйбънс и Джеф Бъргър. Обсъждахме онази нощ, собствената си роля тогава, допуснатите грешки, някогашната увереност в това, че и четиримата са мъртви, паднали от ръката на Уейн Стъйбънс.

Не знаем какво да мислим от тук нататък.

— Друго?

— Това е всичко.

— Стига вече, Лони.

— Само това знам, кълна ви се.

— Не мисля така. Тези типове изпращат записките на Люси в очакване на някаква реакция от нейна страна, нали така?

Той мълчи.

— От теб се иска да я наблюдаваш. Иска се да им казваш какво виждаш и какво чуваш. Точно затова идваш при нея вчера и разказваш цялата измишльотина за това как си попаднал на сведения за нейното минало. С надежда тя да ти се довери. Това е част от задачата ти, нали? Трябвало е да се възползваш от нейното доверие и се добереш до най-съкровените кътчета на душата й.

— Не беше така.

— Точно така е било. Предложиха ли ти възнаграждение в случай, че се добереш до нещо?

— Възнаграждение ли?

— Да, Лони, възнаграждение. Допълнителни пари например?

— Не го направих за пари.

Поклащам глава.

— Това е лъжа.

— Какво?

— Нека не си разправяме глупости, как всичко е от страх да не те разкрият или от благородно желание да помогнеш при изобличаване на убиеца. Платиха ти, нали?

Понечва да отрече. Пресичам тази възможност.

— Моите инспектори — пояснявам аз, — същите които се добраха до арестите ти, имат достъп до информация за банковите сметки. Те са напълно способни например да научат, ако някой внесе по нечия сметка, да кажем, пет хиляди долара. Както си сторил ти преди пет дни в клона на „Чейс Манхатън“ в Уест Ориндж.

Готовата да излъже уста се затваря. Трябва да благодаря Богу за следователските качества на Мюз. Наистина е невероятна.