Харлан Коубън - Гората

— Уейн Стъйбънс е сравнително дребен на ръст.

— Е, и?

— А Дъг бе над метър и осемдесет. Джил беше яко момче. Как е успял Уейн да се справи и с четиримата?

— С ножа, ето как. Марго Грийн я намерихме вързана. Беше й прерязал гърлото. Не знаем реда, по който са си отишли останалите. Може и те да са били вързани на различни места из гората. Просто не знаем. Справил се е с Дъг Билингъм. Неговото тяло открихме в плитък гроб на по-малко от километър от това на Марго. По него имаше няколко дълбоки рани от нож и няколко повърхностни по ръцете, получени докато се е бранил. Намерихме кръв и разкъсани дрехи, принадлежали на вашата сестра и на Джил Перес. Всичко това ви е известно.

— Известно ми е.

Бедфорд накланя стола си назад, така че опира пода с върховете на обувките си.

— И така, господин Коупланд, какви са тези нови доказателства, тъй неочаквано излезли на бял свят?

— Джил Перес.

— Какво Джил Перес?

— Той не е загинат през онази нощ. Умря миналата седмица.

Предните крака на стола тупват върху пода.

— Какво казахте?

Разказвам му за Маноло Сантяго. Бих могъл да кажа, че агентът ме гледа с недоверие, но това би променило чувствително действителността в моя полза. Бедфорд ме гледа така, сякаш го убеждавам, че щъркелите наистина носят бебета.

— Нека да систематизирам нещата — казва той, когато приключвам. — Сервитьорката се появява с кафетата. Бедфорд не добавя нищо към своето. Внимателно поднася чашката към устните си и съумява да остави мустаците сухи. — Родителите на Перес отричат да е той. Полицията от Манхатън не вярва, че е той. При все това, вие…

— Той е.

Бедфорд се усмихва.

— Мисля, че ми отнехте достатъчно от времето, господин Коупланд.

Той допива кафето и започва да се измъква от сепарето.

— Сигурен съм, че е той. Доказването на това обстоятелство е само въпрос на време.

Бедфорд спира.

— Вижте какво ще ви кажа. Нека бъде вашата. Да приемем, че наистина е Перес. Че наистина е оцелял през онази нощ.

— Добре.

— Това не освобождава Уейн Стъйбънс от отговорност. Ни най-малко. Според мнозина тогава — той ме поглежда твърдо — Стъйбънс е имал съучастник за онези убийства. Вие сам попитахте как е успял да се справи с толкова хора. Е, ако убийците са били двама, а жертвите само три, това опростява много нещата, нали така?

— Значи сега допускате възможността Перес да е бил съучастник.

— Не. Дори не допускам, че е останал жив тогава. Говоря чисто хипотетично. За в случай, че онова тяло в моргата на Манхатън наистина се окаже на Джил Перес.

Изсипвам пликче захарин и малко мляко в кафето си.

— Чели ли сте книга от сър Артър Конан Дойл? — питам аз.

— Оня, дето е измислил Шерлок Холмс ли?

— Именно. Едно от правилата на неговия герой гласи следното: голяма грешка е да се изграждат теоретични построения, преди да се разполага с данни, защото човек започва да изкривява фактите с цел да ги пригоди към теорията си, вместо да нагажда теорията към тях.

— Започвате да поставяте на изпитание моето търпение, господин Коупланд.

— Аз ви съобщавам нов факт. Вместо да направите опит за преосмисляне на теорията, вие моментално намирате начин да вкарате този факт в старата си теория.

Той ме гледа втренчено. Не го виня. Притискам го яко, но няма как.

— Известно ли ви е нещо около миналото на Уейн Стъйбънс? — пита той.

— Едно-друго.

— То пасва към профила до последна подробност.

— Профилите не са доказателство.

— Но са от полза. Известно ли ви е например, че в квартала на Стъйбънс започват да изчезват домашни животни, докато е още дете?

— Наистина ли? Е, точно това доказателство ми липсваше.

— Да ви кажа ли още нещо?

— Моля.

— Разполагаме с очевидец в това направление. Момче на име Чарли Кадисън. Тогава не казва нищо, защото се бои. На шестнайсет години Уейн Стъйбънс заравя бяло кученце — как му беше породата, нещо френско…

— Пудел?

— А, именно. Заровил кученцето в земята до шия. Така че само главата му да стърчи отгоре. Животинчето не могло да помръдне.

— Доста извратено.

— О, става и по-лошо.

Той пак отпива предпазливо. Аз чакам. Той оставя чашата върху масата и попива устни със салфетката.

— Та след като заровил животното, старото ви лагерно приятелче отива в къщата на онова момче Кадисън. Те имали моторна косачка. Поискал им я…

Той млъква, поглежда ме и кимва.

— Да му се не види!

— Мога да ви разкажа и други подобни случки. Сигурно десетина.