Харлан Коубън - Гората

— Някакъв проблем ли има? — пита Мюз.

Тя поклаща глава.

— Аз съм израснала по тези места. Много пъти съм играла точно тук. Човек би очаквал да усетя някаква тръпка, нещо да ме смути. Но не, нищо такова не се случи.

Мюз потропва с крак в очакване.

— Бях десетгодишна, когато изчезнаха тези младежи. С приятелите ми обичахме да идваме по тези места. Палехме огньове. Разправяхме си истории: за това как двете ненамерени деца са още наоколо, как ни дебнат, как са вампирясали или нещо подобно, как ще ни причакат някъде и убият. Глупави детинщини. Начин да накараш приятеля си да ти наметне якето си и те прегърне през раменете. Тара О’Нийл се усмихва и клати глава.

— Доктор О’Нийл.

— Моля.

— Кажете ми, ако обичате, какво открихте.

— Продължаваме работата, но от досега установените факти може да се заключи, че става дума за доста добре запазен скелет. Открит е на дълбочина деветдесет сантиметра. Трябва да изпратя находката в лабораторията, за да съм в състояние да отговоря по-точно.

— Какво можете да ми кажете в настоящия момент?

— Елате насам.

Тя завежда Мюз откъм отвъдната страна на изкопа. Костите са номерирани и подредени върху синьо платнище.

— Няма ли дрехи? — пита Мюз.

— Ни помен.

— Изгнили ли са или тялото е заровено голо?

— Не мога да кажа с положителност. Но понеже липсват монети, украшения, копчета, ципове и дори обувки — тези неща изтрайват непокътнати много дълго време, бих казала: заровено е голо.

Мюз се е вторачила в кафявия череп.

— А причина за смъртта?

— Много е рано да се каже. Но се досещаме за едно-друго.

— Като например?

— Костите са в лошо състояние. Не са заровени достатъчно дълбоко и са престояли тук доста време.

— Колко?

— Не е лесно да се определи. Миналата година участвах в семинар по проблемите на почвените проби от местопрестъплението. Има начини да се установи по следите от изкопните работи, кога горе-долу е издълбан даден гроб. Но това е доста приблизително.

— Все пак? Някакво предположение?

— Костите са престояли тук дълго. По моя преценка, не по-малко от петнайсет години. С две думи — и за да отговоря на въпроса, който се върти в глава ви, — имаме голямо, много голямо съвпадение с времевата рамка, очертана от убийствата, извършени тук преди две десетилетия.

Мюз преглъща с усилие и задава въпроса, който се върти на езика й от самото начало:

— Можете ли да определите пола? Можете ли да ми кажете на мъж или на жена принадлежат тези останки?

Намесва се дълбок бас:

— Докторе.

Гласът принадлежи на един от техническия екип, издокаран със задължителното яке — знак за служебната му принадлежност. Той е здравеняк с могъщо брадище и още по-могъщ торс. В ръката си държи лопатка, а дишането му издава липсата на тренинг.

— Какво има, Тери? — пита О’Нийл.

— Май го извадихме целия.

— Искаш да приключваме ли?

— Да, засега. Може утре да потърсим още нещо, но сега искаме да приберем останките, ако нямате друго предвид.

— Минутка само, моля.

Тери кимва и ги оставя насаме. Тара О’Нийл не отделя поглед от костите.

— Наясно ли сте с човешкия скелет, следовател Мюз?

— Донякъде.

— При липса на много внимателно проучване е изключително трудно да се направи разлика между мъжки и женски скелет. Един от критериите, които използваме, е свързан с размера и плътността на костите. Мъжките са обикновено по-големи и тежки. Понякога помага и ръстът — в повечето случаи мъжете са по-високи. Но тези показатели не са решаващи.

— С други думи, в дадения случай не сте наясно.

О’Нийл се усмихва.

— Изобщо не казвам такова нещо. Погледнете тук.

Тара О’Нийл прикляква. Мюз следва примера й. Докторката държи в ръка малко фенерче от ония, дето дават тънък, но силно концентриран лъч светлина.

— Казах изключително трудно — не невъзможно. Вижте тук.

Насочва лъча на фенерчето към скелета.

— Имате ли представа какво виждате?

— Не — отговаря Мюз.

— На първо място, костите изглеждат по-светли. Второ, обърнете внимание на местата, където следва да се намират веждите.

— Добре.

— При мъжете тази дъга е по-ясно изразена. Жените обикновено имат по-изправено чело. Наистина, черепът е доста захабен от годините, но сама виждате — дъгата не е изпъкнала. Но главното, което искам да ви покажа, е областта на таза. И по-точно — тазовата кухина.

Тя премества лъча встрани.

— Виждате ли?

— Виждам, но какво показва това?

— Доста широк е.