Патриша Корнуел - Хищник

Чувството за самота и вина не я напускаше, докато вървеше на запад по заснежения тротоар покрай залива Кейп Код. Беше избягала. Спомни си как беше научила за смъртта му по възможно най-недопустимия начин — от радиото.

„Известен лекар е намерен застрелян в апартамент в Холивуд. Според източници, близки до разследването, вероятно става дума за самоубийство…“

Нямаше кого да попита. Никой не знаеше, че познава Джони, а тя не познаваше нито брат му Лоръл, нито приятелите им, така че към кого можеше да се обърне?

Мобилният й телефон завибрира.

— Къде си? — попита Бентън.

— В една снежна буря в Провинстаун. Всъщност не бе съвсем буря, вече понамалява — отвърна тя, като се чувстваше малко замаяна, с лек махмурлук.

— Нещо интересно?

Луси се сети за снощи и се почувства объркана и засрамена, а на Бентън каза:

— Само това, че не е бил сам, когато е бил тук за последно през седмицата преди да умре. Явно е дошъл веднага след операцията, а после е заминал за Флорида.

— Лоръл бил ли е с него?

— Не.

— Как се е справял сам?

— Както споменах, изглежда не е бил сам.

— Кой ти каза?

— Един барман. По думите му той се е запознал с някого.

— Знаем ли с кого?

— С една жена. Много по-млада от него.

— Името й?

— Джен, не знам фамилия. Джони е бил разстроен след операцията, която, както знаеш, не е била много успешна. Хората правят какви ли не неща, когато са уплашени и са загубили вяра в себе си.

— Ти как си?

— Добре — излъга тя.

Беше страхливка. Беше егоистка.

— Май не е добре. Не се обвинявай за случилото се с Джони.

— Аз избягах. Не направих нищо.

— Защо не прекараш малко време с нас? Кей ще бъде тук цяла седмица. Ще се радваме да те видим. Освен това ще можем да поговорим — предложи Бентън, психологът.

— Не искам да я виждам. Намери начин да й го обясниш.

— Луси, не може да продължаваш да постъпваш така с нея.

— Не искам никого да нараня — каза тя и отново се сети за Стиви.

— Тогава й кажи истината. Толкова е просто.

— За какво ми се обади? — смени тя темата изведнъж.

— Искам да провериш нещо възможно най-бързо — отвърна той. — Обаждам се от сигурен телефон.

— Аз също, освен ако някой наоколо не разполага със система за прихващане на сигнала. Казвай.

И той й разказа за едно убийство, извършено вероятно в някакъв магазин за коледни играчки, може би в региона на Лас Олас, преди около две години и половина. Разказа й всичко, което чу от Базил Дженрет. Допълни, че Скарпета не се сеща за подобен случай, но тогава тя не е работила в южна Флорида.

— Информацията е от един социопат — поясни той. — Така че може да ни е пратил за зелен хайвер.

— Предполагаемата жертва в коледния магазин с извадени очи ли е била?

— Не ми каза. А и аз не исках да навлизам в подробности преди да сме проверили тази история. Можеш ли да я пуснеш през базата данни HIT 8 8 HIT е акроним от Heterogeneous Image Transaction. — Б.пр. да видим дали ще излезе нещо?

— Ще започна още в самолета — каза тя.

Часовникът на стената над етажерката с книги показваше дванадесет и половина на обяд и адвокатът на едно момче, което по всяка вероятност беше убило новороденото си братче, преглеждаше спокойно документите по делото от другата страна на бюрото на Кей Скарпета.

Дейв беше млад, мургав и добре сложен мъж, от онези, чиито иначе неправилни черти се съчетаваха по един доста приятен начин. Той беше известен със своите темпераментни защитни речи в областта на малпрактиката, и когато идваше в академията, секретарките и студентките все си намираха повод да минават покрай кабинета на Скарпета, с изключение на Роуз, разбира се. Тя беше секретарка на Скарпета от петнадесет години, отдавна беше надхвърлила пенсионна възраст и не се поддаваше особено на мъжкия чар, освен на Марино — вероятно единственият мъж, чието внимание тя с удоволствие приемаше. Скарпета вдигна телефона, за да я попита къде е той. Трябваше да е тук за срещата.

— Опитах да се свържа с него снощи — информира я Скарпета по телефона. — Няколко пъти.

— Ще пробвам да го открия — каза Роуз. — Напоследък се държи малко странно.

— Не само напоследък.

Дейв беше отметнал глава назад и четеше доклада от аутопсията през очила с рогови рамки, паднали ниско на носа му.

— Последните няколко седмици е дори още по-зле. Имам усещането, че е замесена жена.

— Виж дали ще го намериш.

Затвори телефона и погледна през бюрото да види дали Дейв е готов да й зададе своите предубедени въпроси относно поредната трудна смърт, с която срещу солиден хонорар смяташе да се справи. За разлика от повечето полицейски участъци, които търсеха помощта на експертите от академията, адвокатите обикновено плащаха, и като правило тези, платежоспособните, представляваха хора, които бяха абсолютно виновни.