Робърт Джордан - Нова пролет (Прелюдия 1 към Колелото на времето)

— Тази млада жена, изглежда, много те заинтригува, Кацуан — каза Мириън, леко извръщайки се към Моарейн. — Има ли нещо около нея, което е редно да знаем?

Ларел се подсмихна леко подигравателно. Съвсем лекичко при наличието на Кацуан.

— Да не би някоя да е Предрекла, че ще стане Амирлин някой ден? Не го виждам много у нея, но пък аз го нямам Прорицателството.

— Аз може да живея още трийсет години — рече Кацуан и протегна ръка за чашата, поднесена от Моарейн, — или само три. Знае ли човек?

Моарейн се ококори и виното се плисна по ръката й. Мириън зяпна, а Ларел изглеждаше така, сякаш са я ударили с камък по главата.

— Малко по-внимателно с другите чаши — каза Зелената, без изобщо да се смути от цялото това зяпане. — Дете? — Моарейн се върна при камината все така ококорена, а Кацуан продължи: — Мейлин вече е доста стара. Когато двете с нея си отидем, най-силна остава Керини. — Ларел трепна. Нима тази жена смяташе да наруши всички обичаи наведнъж? — Притеснявам ли ви нещо? — Извинителният тон на Кацуан не можеше да бъде по-фалшив и тя продължи, без да изчака за отговор. — Премълчаването на възрастта ни не пречи на хората да знаят, че живеем по-дълго от тях. Пфу! От Керини до следващите пет разликата е рязка. Пет, докато това дете и онова момиченце Сюан достигнат потенциала си. А една от тези пет е стара като мен и отдавна й е време да се оттегли.

— Необходимо ли е това? — попита Мириън с глас, сякаш й се гадеше. Ларел беше стиснала корема си и лицето й беше пепеляво. Двете едва погледнаха поднесеното им от Моарейн вино, преди да махнат с ръка да го разкара, а тя задържа едната чашка, макар че не беше сигурна дали ще може да глътне и една глътчица.

Кацуан се намръщи свирепо.

— От хиляда години в Кулата не е дошла и една жена, която да е равна на мен. Никоя не може да се сравни с Мейлин или Керини от близо шестстотин. Преди хиляда години щеше да им поне петдесет Сестри или повече, които да стоят по-високо от това момиче. О, оттогава насам можеше да се намери по някоя, която да е по-силна, но нямаше да са петдесет, и скоро може да няма нито една. Чезнем.

Моарейн настръхна. Дали Кацуан не бе измислила някакво решение на проблема? Но как едно такова решение можеше да включва и нея?

— Не разбирам — каза рязко Ларел. Изглежда, се беше съвзела и се ядосваше на доскорошната си слабост. — Всички сме наясно с проблема, но какво общо има Моарейн с него? Да не смяташ, че може по някакъв начин да привлича повече момичета за Кулата, момичета с… по-силен потенциал? — Последното го изрече с огромно усилие и с гримаса на отвращение, а сумтежът й подсказа, че наистина е погнусена от темата.

— Бих съжалила много, ако бъде похабена, преди да е почнала да различава горе от долу. Кулата не може да си позволи да я загуби заради невежеството й. Вижте я. Малка кайриенска благородна кукличка. — Кацуан протегна пръст и повдигна брадичката на Моарейн. — Докато си го намериш този свой Стражник, Чедо, някой разбойник, поискал да види какво държиш в кесията си, ще прониже сърцето ти със стрела. Някой уличен каналия, който би припаднал, ако види Сестра и насън, ще ти счупи главата и ще се събудиш в някоя задънена улица, изгубила златото си, че и други неща. Подозирам, че искаш да си също толкова грижлива в избора на първия си мъж, колкото и с първия си Стражник.

Моарейн се дръпна, побесняла от гняв. Първо за нея и Сюан, а сега и това. Имаше някои неща, за които може да се говори, и други, за които не може!

Кацуан изобщо не се трогна от гнева й. Отпи невъзмутимо от виното си и се обърна към другите две.

— Докато си намери Стражник да й пази гърба, май ще е най-добре да я пазим от собствената й самонадеяност. Вие двете тръгвате за Чачин, предполагам. Тогава тя ще пътува с вас. Вярвам, че няма да я изпускате от очи.

Моарейн намери кураж да възрази, но протестите й свършиха също толкова работа, колкото и възмущението й. Мириън и Ларел също възразиха и също толкова гласовито. Една Айез Седай нямаше нужда да бъде „наглеждана“, колкото и нова да беше. Имаха си свои интереси. Не уточниха какви са и дали са общи — малко Сестри щяха да го сторят, — но явно не искаха да им бъде компания. Кацуан не обръщаше внимание на неща, които не искаше да чуе, и запушваше всякакви пътища за изход. Накрая двете почнаха да се въртят на столовете си и заговориха, че са се срещнали едва вчера, тъй че не били сигурни дали ще пътуват заедно. А освен това смятали да прекарат два-три дни в Канлуум, докато Моарейн искала да тръгне още днес.