Тери Пратчет - Морт

— На колко си години, момче? — попита Албърт мило.

— На двайсет.

— Когато станеш на моите години, ще гледаш по друг начин на избора си. — Той се обърна към Морт. — Извинявай.

Морт измъкна сабята си, острието й — почти невидимо на светлината от свещите. Смърт се обърна и се изправи с лице срещу него — един слаб силует на фона на извисяващата се лавица пясъчни часовници.

Протегна ръце. Косата изникна в тях с лек гръм.

Албърт се върна по една от пътеките, оградени от двете страни с рафтове, с два пясъчни часовника и безмълвно ги остави на поличка върху една от колоните.

Единият беше няколко пъти по-голям от обикновените пясъчни часовници — черен, слаб и украсен със сложен мотив от черепи и кости.

Това не беше най-неприятното нещо в него.

Морт вътрешно простена. Вътре в него не виждаше никакъв пясък.

По-малкият часовник до него беше доста обикновен и без никаква украса. Морт посегна КЪМ него.

— Може ли? — попита той.

— ЗАПОВЯДАЙ.

Името Морт беше гравирано върху горната половина на часовника. Той го вдигна на светлината и забеляза без никаква изненада, че почти не е останал пясък. Когато го поднесе до ухото си, стори му се, че дори над вечното бучене на милионите стъкленици, отмерващи човешки животи наоколо, той долавя шума от собствения си живот, който изтича завинаги.

Остави го много внимателно.

Смърт се обърна към Катуел.

— ГОСПОДИН МАГЬОСНИК, ТИ ЩЕ БЪДЕШ ТАКА ДОБЪР ДА ПРЕБРОИШ ДО ТРИ.

Катуел кимна мрачно.

— Сигурни ли сте, че всичко това не би могло да се уреди като седнем на масата… — започна той.

— НЕ.

— Не.

Морт и Смърт се въртяха внимателно един около друг, а отраженията им проблясваха през купчините пясъчни часовници.

— Едно — каза Катуел.

Смърт заплашително замахва с косата си.

— Две.

Остриетата се срещнаха насред въздуха с такъв звук, все едно котка се плъзна по стъкло на прозорец.

— И двамата излъгаха! — каза Кели.

Изабел кимна.

— Разбира се — каза тя.

Морт отскочи назад и описа със сабята си твърде бавна дъга, която Смърт с лекота отби, превръщайки париращия си удар в коварно ниско замахване, което пък Морт отбягна само с непохватен скок от място.

Въпреки че косата не е сред най-изявените оръжия за водене на война, всеки, който е бил на губещата страна на, да кажем, селско въстание, знае, че в опитни ръце тя е страшна. След като този, в чиито ръце е тя, веднъж вече е замахнал и я е завъртял, никой — в това число и той самият — не може да бъде напълно сигурен къде е острието сега и къде ще бъде в следващия момент.

Смърт настъпи, ухилен. Морт се сви, за да отбегне удар на височината на главата и се хвърли настрани, а зад гърба си чу дрънчене, когато острието на косата закачи един часовник от най-близката лавица…

… в една тъмна уличка в Морпорк един предприемач-каналджия се хвана за гърдите и се строполи напред в каруцата си…

Морт се претърколи и се изправи, размахал сабя с две ръце над главата си, мрачно развеселен, щом Смърт побягна назад по шахматно наредените плочки. Дивият замах разсече една полица; един след друг тежките часовници започнаха да се изплъзват към пода. Със замъглен поглед Морт видя как Изабел се втурна покрай него, за да ги улови…

… някъде из Диска четирима души като по чудо избегнаха смъртта от падане…

… и тогава той се затича напред, възползвал се от преимуществото си. Движенията на ръцете на Смърт представляваха неясно петно, за да отбиват всеки удар и набег, и тогава той премести ръце върху косата и описа дъга нагоре с нея, която Морт тромаво отбягна. Той нащърби един пясъчен часовник с дръжката на косата си и го запрати през стаята…

… в планините Рамтоп един овчар на тарги, който търсеше на лампа изгубена крава във високите ливади, се подхлъзна и полетя надолу от височина хиляда стъпки…

… Катуел се хвърли напред и с една отчаяно протегната ръка улови падащия часовник, падна на пода и се просна по корем…

… един чворест чинар загадъчно изникна под пищящия овчар и прекъсна падането му, отстранявайки основните му проблеми — смъртта, съдът на боговете, несигурността от Рая и т.н. — и заменяйки ги със сравнително по-простия проблем да се изкачи обратно около сто стъпки по гола, ледена скала в непрогледен мрак.

Настъпи кратка пауза, когато съперниците се отдръпнаха един от друг и отново се завъртяха, като търсеха удобен случай.

— Сигурно можем да направим нещо? — попита Кели.

— Морт така или иначе ще изгуби — отвърна Изабел и поклати глава. Катуел изтърси сребърния си свещник от провисналия си ръкав и замислено го запремята от ръка в ръка.