Тери Пратчет - Морт

Смърт вдигна заплашително коса, като абсолютно случайно счупи един часовник с рамото си…

… в Бес Пеларжик главният Императорски инквизитор политна назад в собствената си киселинна яма…

… после замахна отново и този път Морт избягна удара с невероятен късмет. Но само толкова. Той усещаше горещата болка в мускулите си и сковаващата сивота на отровата от умората в мозъка си — две пречки, с които Смърт не трябваше да се съобразява.

Смърт забеляза.

— ПРЕДАЙ СЕ — каза той. — МОГА ДА БЪДА СНИЗХОДИТЕЛЕН.

За да илюстрира това той замахна в хоризонтална посока — удар, който Морт улови непохватно с крайчеца на сабята си. Острието на косата отскочи нагоре и пръсна един часовник на хиляди късчета…

… Дукът на Сто Хелит се хвана за сърцето, усети леденото пробождане на болката, изпищя нечуто и се прекатури от коня си…

Морт отстъпи назад, докато не усети грубата каменна колона до врата си. Пясъчният часовник на Смърт с обезсърчаващо празните си половини беше на няколко сантиметра от главата му.

Самият Смърт не обръщаше кой знае колко внимание. Той замислено гледаше надолу към натрошените останки от живота на Дука.

Морт изкрещя и замахна нагоре със сабя, съпътстван от слабите възгласи на заобикалящите, които от известно време очакваха той да направи точно това. Дори и Албърт изръкопляска с набръчканите си ръце.

Но вместо звъна на стъкло, който Морт очакваше… не последва нищо.

Той се обърна и опита отново. Острието мина точно през часовника, без да го счупи.

Промяната в строежа на въздуха го накара да завърти сабя настрани и назад и то точно навреме, за да отбие един гаден удар надолу. Смърт отскочи назад навреме, за да парира обратния замах на Морт, който беше бавен и немощен.

— ТАКА СВЪРШВА ВСИЧКО, МОМЧЕ.

— Морт — каза Морт. Той погледна нагоре.

— Морт — повтори той и рязко вдигна сабята си нагоре в такъв удар, който разряза дръжката на косата на две. Гневът заклокочи и се надигна у него. Ако ще мре, поне да умре с името си.

— Морт, копеле такова! — изкрещя той и се метна право напред към ухиления череп със сабя, която бръмчеше в сложен танц от синя светлина. Смърт залитна назад, със смях, свит под дъжда от яростни удари, които накълцаха дръжката на косата му на още повече парчета.

Морт го обикаляше, нападаше го и удряше, и смътно долавяше, дори и през червените мъгли на яростта, че Смърт следва всяко едно негово движение, хванал осиротялото острие на косата си като сабя. Сгоден случай не изникваше, а двигателят на гнева му нямаше да издържи дълго. Никога няма да го победиш, каза си той. Най-доброто, което можеш да направиш, е да го отблъснеш за известно време. А и да изгубиш е може би по-добре, отколкото да победиш. Все едно, на кого му е притрябвала вечността?

През завесата на умората той видя как Смърт се изправи в целия си костелив ръст и замахна с острието в бавна, спокойна дъга, така, сякаш то се движеше през захарен петмез.

— Татко! — изпищя Изабел.

Смърт обърна глава.

Може би съзнанието на Морт приветства перспективата за живота, който го очакваше, но тялото му, което може би усещаше, че то ще е което ще изгуби най-много от тази работа, възрази. То вдигна въоръжената си ръка в неудържим удар нагоре, който изби косата от ръката на Смърт, след което го прикова към най-близката колона.

Във внезапната тишина Морт осъзна, че вече не чува натрапчивия тих шум, който през последните десет минути беше стоял точно на прага на слуха му. Очите му се стрелнаха настрани.

Последните песъчинки от часовника му изтичаха.

— УДРЯЙ.

Морт вдигна сабя и погледна в двойния син огън.

Отпусна сабя.

— Не.

Смърт изстреля крак в слабините му с такава скорост, че дори и Катуел премигна.

Морт безмълвно се сви на топка и се преметна на пода. През сълзи той видя как Смърт се приближава, с острието от косата в едната си ръка и с пясъчния часовник на Морт — в другата. Видя Кели и Изабел отместени презрително настрани, когато направиха опит да го хванат за плаща. Видя Катуел, ръгнат в ребрата с лакът, и свещника, който издрънча върху плочките.

Смърт се изправи над него. Върхът на острието му кръжи един миг пред погледа на Морт, след което се вдигна нагоре.

— Ти си прав. Справедливост не съществува. Съществуваш само ти.

Смърт се поколеба, после бавно отпусна коса. Обърна се и погледна Изабел в лицето. Тя трепереше от гняв.

— ИСКАШ ДА КАЖЕШ?

Тя изгледа кръвнишки Смърт в лицето и после ръката й се залюля назад, залюля се настрани, после напред и се сви със звук, като от кутия със зарове.