Тери Пратчет - Морт

Беше широк около три инча 17 17 1 инч = 2,6 см. — Бел.пр. . Би могъл да бъде най-голямата перла на света, само дето повърхността му представляваше подвижен водовъртеж от сложни сребърни форми, завинаги на границата да се превърнат в нещо познаваемо, но винаги успяваха да го избягнат.

Когато Смърт го пусна в протегнатата длан на Морт, той беше изненадващо тежък и леко топъл.

— ЗА ТЕБ И ЖЕНА ТИ. СВАТБЕН ПОДАРЪК. ЗЕСТРА.

— Красив е! Ние си мислехме, че сребърната поставка за препечен хляб е от теб.

— ТОВА Е ОТ АЛБЪРТ. СТРАХУВАМ СЕ, ЧЕ ТОЙ НЯМА МНОГО ГОЛЯМО ВЪОБРАЖЕНИЕ.

Морт продължаваше да премята глобуса в ръце. Формите, врящи вътре в него, като че ли отговаряха на докосването му, и изпращаха малки ивици светлина, виещи се през повърхността, към пръстите му.

— Това перла ли е? — попита той.

— ДА. КОГАТО НЕЩО ДРАЗНИ СТРИДАТА И НЕ МОЖЕ ДА БЪДЕ ОТСТРАНЕНО, ГОРКОТО НЕЩО ГО ПОКРИВА С ЛИГА И ГО ПРЕВРЪЩА В ПЕРЛА. ТОВА Е ПЕРЛА С ДРУГ ЦВЯТ. ПЕРЛА НА РЕАЛНОСТТА. ЦЯЛАТА ТАЗИ БЛЯСКАВА МАТЕРИЯ Е СКРИТА ДЕЙСТВИТЕЛНОСТ. БИ ТРЯБВАЛО ДА Я РАЗПОЗНАЕШ — В КРАЯ НА КРАИЩАТА, ТИ Я СЪЗДАДЕ.

Морт внимателно я подхвърляше от ръка в ръка.

— Ще я сложим при дворцовите бижута — каза той. — Не са чак толкова много.

— ЕДИН ДЕН ТОВА ЩЕ БЪДЕ СЕМЕТО НА НОВА ВСЕЛЕНА.

Тя се изплъзна от ръцете на Морт, но той се наведе със светкавични рефлекси и я улови преди да се разбие в плочите.

— Какво?

— НАЛЯГАНЕТО НА ТАЗИ РЕАЛНОСТ Я ДЪРЖИ КОМПРЕСИРАНА. МОЖЕ ДА ДОЙДЕ ВРЕМЕ, КОГАТО ВСЕЛЕНАТА ЩЕ СВЪРШИ И РЕАЛНОСТТА ЩЕ УМРЕ, И ТОГАВА ТАЗИ ТУК ЩЕ ЕКСПЛОДИРА И… КОЙ ЗНАЕ? ПАЗИ Я. ОСВЕН ПОДАРЪК ЗА НАСТОЯЩЕТО, ТЯ Е И БЪДЕЩЕ.

Смърт наклони череп на една страна.

— ТОВА Е НЕЩО МАЛКО — добави той. — А МОЖЕШЕ ДА ИМАШ ВЕЧНОСТТА.

— Знам — каза Морт. — Имах голям късмет.

Той много внимателно я постави на отрупаната с храна маса, между яйцата от пъдпъдък и наденичките.

— ИМА ОЩЕ ЕДНО НЕЩО — каза Смърт. Той отново бръкна под плаща си и извади една продълговата форма, неумело увита и завързана с връв.

— ЗА ТЕБ Е — каза той. — ЛИЧНО. НИКОГА НЕ СИ ПРОЯВЯВАЛ ИНТЕРЕС КЪМ НЕЯ. ДА НЕ БИ ДА СИ СИ МИСЛЕЛ, ЧЕ НЕ СЪЩЕСТВУВА?

Морт разви пакета и осъзна, че държи малка, подвързана в кожа книга. Отстрани с релефни букви в блестящо, златно листо, беше написана една-единствена дума: Морт.

Той прелисти назад през празните страници, докато не откри малката следа мастило, която се виеше надолу по страницата, и зачете:

Морт затвори книгата с лек трясък, който прозвуча в тишината като пукването на мирозданието, и се усмихна с неудобство.

— Има още много страници за попълване — каза той. — Колко пясък ми остава? Само че Изабел каза, че щом си обърнал пясъчния часовник наопаки, това означава, че ще умра, когато стана на…

— ИМАШ ДОСТАТЪЧНО — студено каза Смърт. — МАТЕМАТИКАТА НЕ Е ЧАК ТОЛКОВА ВЕЛИКА КОЛКОТО Я ПРЕВЪЗНАСЯТ.

— А какво ще кажеш, ако те поканим на кръщенета?

— НЕ, БЛАГОДАРЯ. ХИЧ НЕ СТАВАХ ЗА БАЩА, А ПЪК ЗА ДЯДО — ОЩЕ ПО-МАЛКО. НЯМАМ ПОДХОДЯЩИ КОЛЕНЕ ЗА ТАЗИ РАБОТА.

Той остави чашата с вино и кимна на Морт.

— ПОЗДРАВИ ЖЕНА СИ — каза той. — А СЕГА НАИСТИНА ТРЯБВА ДА ТРЪГВАМ.

— Сигурен ли си? Заповядай, остани.

— МНОГО МИЛО, ЧЕ ГО КАЗВАШ, НО ДЪЛГЪТ МЕ ЗОВЕ. — Той протегна кокалеста ръка. — ЗНАЕШ КАК Е.

Морт хвана ръката и я стисна, без да обръща внимание на хладната тръпка.

— Слушай — рече той. — Ако някога ти се приискат няколко дни почивка, така де, ако искаш ваканция…

— МНОГО ТИ БЛАГОДАРЯ ЗА ПРЕДЛОЖЕНИЕТО — мило каза Смърт. — МНОГО СЕРИОЗНО ЩЕ СИ ПОМИСЛЯ ВЪРХУ НЕГО. А СЕГА…

— Сбогом — каза Морт и се изненада, че в гърлото му е заседнала буца. — Толкова неприятна дума, не е ли така?

— ДА — Смърт се ухили, защото, както толкова често беше отбелязвано, нямаше кой знае какъв избор. Но може би този път наистина искаше да се усмихне.

— ПРЕДПОЧИТАМ AU REVOIR 18 18 Довиждане (фр.). — Бел.пр. — каза той.

© 1987 Тери Пратчет

© 1995 Мирела Христова, превод от английски

Terry Pratchett

Mort, 1987

Сканиране: Galimundi, 2009 г.

Разпознаване и редакция: Dave, 2009 г.

Издание:

Тери Пратчет. Морт

ИК „Вузев“, 1995

Редактор: Владимир Зарков

ISBN 954–422–038–0

Свалено от „Моята библиотека“ [http://www.chitanka.info/lib/text/14645]

Последна редакция: 2009-11-19 11:00:00

Mort (англ., ост.) — смърт. — Бел.прев.

На практика, на Диска всичко се движи по-бързо от светлината, която е мързелива и укротена, за разлика от обикновената. Единственото нещо, за което се знае, че се движа по-бързо от обикновената светлина, според философа Ли Тин Мазника, е монархията. Той разсъждавал така: не може да има повече от един крал едновременно, а традицията изисква плътност на царуванията, така че, когато някой крал умре, приемането на престола от престолонаследника трябва да стане мигновено. Можем да допуснем, теоретизира той, че съществуват някакви елементарни частици — кралцони, или може би кралицони, с помощта на които протича този процес, но, разбира се, понякога приемането на престола пропада, ако насред полета си, те се ударят о античастица или републикон. Амбициозните му планове да използва откритието си за разпращане на съобщения, като използва умерени мъчения на някой дребен крал, с цел той да модулира сигнала, не бяха доразвити докрай, защото точно тогава барът затвори.