Тери Пратчет - Морт

Нищо не може да се сравни с оглушителната тишина, която го последва.

Кели затвори очи. Катуел се извърна настрани и закри глава с ръце.

Смърт вдигна ръка към черепа си, много бавно.

Гърдите на Изабел се вдигаха и спускаха по начин, който трябваше да накара Катуел да се откаже от магията заради живота си.

Най-после, с глас, дори по-глух от обикновено, Смърт попита:

— ЗАЩО?

— Ти казваше, че ако се забъркаш със съдбата на един човек, това може да унищожи целия свят — каза Изабел.

— ДА?

— Ти се оплете с неговата. И с моята. — Тя посочи с разтреперан пръст отломките от часовниците по пода. — И с тези също.

— Е, И?

— Какво ще искат боговете в замяна на това?

— ОТ МЕН?

— Да!

Смърт изглеждаше изненадан.

— БОГОВЕТЕ НЕ МОГАТ ДА ИСКАТ НИЩО ОТ МЕН. ДОРИ И БОГОВЕТЕ ОТГОВАРЯТ ПРЕД МЕН В КРАЙНА СМЕТКА.

— Не е много честно, нали? Боговете не ги ли е грижа за справедливостта и милостта? — отяде му се Изабел. Без никой да я забележи, тя беше взела сабята.

Смърт се ухили.

— АДМИРИРАМ УСИЛИЯТА ТИ — каза той, — НО ТЕ СА БЕЗПОЛЕЗНИ. ОТДРЪПНИ СЕ.

— Не.

— ТРЯБВА ДА ЗНАЕШ, ЧЕ ДОРИ И ЛЮБОВТА НЕ Е ЗАЩИТА СРЕЩУ МЕН. СЪЖАЛЯВАМ.

Изабел вдигна сабята.

— Ти съжаляваш?

— КАЗАХ, ОТДРЪПНИ СЕ.

— Не. Ти просто си отмъщаваш. Не е честно!

Смърт наведе череп за един миг, после погледна нагоре с гневен поглед.

— ЩЕ ПРАВИШ КАКВОТО ТИ КАЖА.

— Няма.

— ПРАВИШ НЕЩАТА МНОГО ТРУДНИ.

— Добре.

Смърт барабанеше нетърпеливо с пръсти по острието на косата, като мишка, която танцува „степ“ в тенекиена кутия. Той като че ли мислеше. Погледна към Изабел, изправена над Морт, после се обърна и погледна останалите, свити до една полица.

— НЕ — най-накрая каза той. — НЕ. НА МЕН НЕ МОЖЕ ДА МИ БЪДЕ ЗАПОВЯДВАНО. МЕН НЕ МОГАТ ДА МЕ ПРИНУЖДАВАТ. ЩЕ ПРАВЯ САМО ТОВА, КОЕТО ЗНАМ, ЧЕ Е РЕДНО.

Той махна с ръка и сабята избръмча от ръката на Изабел. Направи още един сложен жест и самото момиче беше вдигнато и притиснато внимателно, но здраво към най-близката колона.

Морт видя как тъмният жътвар отново се приближава към него, а острието замахна назад за последния удар. Той се надвеси над момчето.

— НЕ ЗНАЕШ КОЛКО МЕ НАТЪЖАВА ТОВА — каза той.

Морт се вдигна на лакти.

— Може и да знам — каза той.

Няколко секунди Смърт го гледа изненадано, после започна да се смее. Звукът заподскача зловещо из стаята, като отекваше по лавиците, когато Смърт, който продължаваше да се смее като земетресение в гробище, вдигна пясъчния часовник на Морт пред очите на собствения му притежател.

Морт се опита да фокусира погледа си. Видя как последната песъчинка се плъзна по гладката повърхност, поколеба се на ръба и после падна, като се въртеше на бавни обороти, надолу към дъното. Восъчната светлина едва-едва проблесна по миниатюрните й кварцови страни, докато тя плавно се премяташе надолу. Приземи се безшумно и изрови също така миниатюрен кратер.

Светлината в погледа Смърт пламтеше, докато не изпълни зрението на Морт, а звукът от смеха му разтърси вселената.

И тогава Смърт обърна обратно пясъчния часовник.

И още веднъж голямата зала на Сто Лат гореше ослепително от светлината на свещите и гърмеше от музиката.

Когато гостите се струпаха надолу по стълбите и тръгнаха към студения бюфет, Началникът на Церемонията продължи с неуморимия си глас да представя онези, които, поради извинителни причини или най-обикновена разсеяност, бяха дошли по-късно. Като например:

— Кралският Познавач, Началник на Кралската Спалня, Негова Иписсиссумус Игнеус Катуел, Магьосник Първи Ранг (НУ).

Катуел се приближи към кралската двойка, ухилен, с огромна пура в ръка.

— Мога ли да целуна булката? — попита той.

— Ако е позволено на магьосниците — отвърна Изабел и подаде буза.

— Ние мислим, че фойерверките бяха прекрасни — каза Морт. — А и се надявам, че скоро ще могат да възстановят външната стена. Не се съмнявам, че ще можеш да се ориентираш до храната.

— Напоследък изглежда много по-добре — каза Изабел зад неизчезващата си усмивка, когато Катуел изчезна сред тълпата.

— Определено много може да се каже за това да си единственият човек, който не си прави труда да се подчинява на кралицата — каза Морт, докато размени поглед с някакъв минаващ благородник.

— Казват, че той е истинската власт зад трона — каза Изабел. — Височайша нещо-си.

— Височайша мас — разсеяно каза Морт. — Забелязваш ли как той не прави никакви магии напоследък?