Тери Пратчет - Морт

— Млъквай, ето я идва.

— Нейно Върховно Величество, Кралица Келирехенна I, Господар на Сто Лат, Регент на Осемте Протектората и Императрица на Дълго Тънко Дебатираното Парче Централно от Сто Керриг.

Изабел направи реверанс. Морт се поклони. Кели засия насреща им. Те нямаше начин да не забележат, че малко са й повлияли и са я посвикнали да носи дрехи, които поне най-общо следват формите й, и да избягва прически, които приличаха на потомството на ананас и захаросан пашкул.

Тя докосна Изабел по бузата, после отстъпи назад и огледа Морт отгоре до долу.

— Как е Сто Хелит? — попита тя.

— Чудесно, чудесно — отвърна Морт. — Но ще трябва да направим нещо с мазетата. Покойният ви чичо е имал някои странни… хобита и…

— Тя има предвид теб — прошепна Изабел. — Това ти е официалното име.

— Предпочитах Морт — рече Морт.

— А и такъв интересен герб — каза кралицата. — Кръстосани коси върху пясъчен часовник, изправен на траурен фон. Доста затрудни Кралския Колеж.

— Не че имам нещо против да съм дук — каза Морт. — Шокиращото е, че ще бъда женен за дукеса.

— Ще свикнеш.

— Надявам се да не свикна.

— Добре. А сега, Изабел — каза Кели и стисна челюст, — щом ще се движиш в кралски среди, има някои хора, с които просто трябва да се срещнеш…

Изабел изгледа отчаяно Морт, докато тълпата я поглъщаше, и скоро се изгуби от погледа му.

Морт прокара пръст по ръба на яката си, огледа се на всички страни и после се втурна към един засенчен от папрати ъгъл, близо до края на бюфета, където би могъл да остане на спокойствие известно време.

Зад гърба му Началникът по Церемонията прочисти гърло. Очите му придобиха далечен, безжизнен поглед.

— Крадецът на Души — каза той с далечния глас на някой, ушите на когото не чуват това, което устата му казва: — Разрушителят на Империи, Поглъщащият Океани, Присвояващият си Години, Неизбежната Реалност, Жътварят на Човечеството…

— ДОБРЕ, ДОБРЕ. МОГА И САМ ДА СЕ ОПРАВЯ ВЪТРЕ.

Морт спря, наполовина поднесъл студен крак от пуйка към устата си. Не се обърна. Не беше нужно. Не можеше да сбърка този глас, по-скоро почувстван, отколкото чут, или начина, по който въздухът изстина и се стъмни. Приказките и музиката на сватбения прием се забавиха и отмряха.

— Мислехме, че няма да дойдеш — каза той на една декоративна папрат.

— НА СВАТБАТА НА СОБСТВЕНАТА СИ ДЪЩЕРЯ? КАКТО И ДА Е, ТОВА Е ПЪРВИЯТ ПЪТ, КОГАТО ПОЛУЧИХ ПОКАНА ЗА НЯКЪДЕ. СЪС ЗЛАТО ПО КРАЯ, RSVP 16 16 Respondez s’il vouz plait (фр.) — Моля, отговорете. — Бел.пр. И ВСИЧКО ОСТАНАЛО.

— Да, но след като не дойде на службата…

— ПОМИСЛИХ СИ, ЧЕ МОЖЕ БИ НЯМА ДА Е МНОГО УМЕСТНО.

— Е, да, и аз така мисля…

— ОТКРОВЕНО КАЗАНО, АЗ СИ МИСЛЕХ, ЧЕ ЩЕ СЕ ОЖЕНИШ ЗА ПРИНЦЕСАТА.

Морт се изчерви.

— Говорихме за това — каза той. — После си помислихме, че само защото случайно спасяваш една принцеса, не трябва да се хвърляш с главата напред.

— МНОГО МЪДРО. ТВЪРДЕ МНОГО МЛАДИ ЖЕНИ СКАЧАТ В РЪЦЕТЕ НА ПЪРВИЯ МЛАД МЪЖ, КОЙТО ГИ БУДИ СЛЕД СТОГОДИШЕН СЪН, НАПРИМЕР.

— И, ами, помислихме си, че общо взето, ами, след като веднъж вече опознах Изабел, ами…

— ДА, ДА, СИГУРЕН СЪМ. ОТЛИЧНО РЕШЕНИЕ. КАКТО И ДА Е, РЕШИХ ДА НЕ СЕ ИНТЕРЕСУВАМ ПОВЕЧЕ ОТ РАБОТИТЕ НА ХОРАТА.

— Наистина ли?

— ОСВЕН ОФИЦИАЛНО, РАЗБИРА СЕ. ЗАМЪГЛЯВАШЕ ПРЕЦЕНКИТЕ МИ.

Една кокалеста ръка се появи на крайчеца на зрението на Морт и майсторски се заби в пълнено яйце. Морт се завъртя.

— Какво стана? — попита той. — Трябва да знам! В един миг бяхме в Дългата Стая, а в следващия бяхме на поле извън града, и бяхме наистина ние! Искам да кажа, реалността беше променена така, че да се нагоди с нас! Кой го направи?

— ПОПРИКАЗВАХ СИ С БОГОВЕТЕ.

Смърт изглежда се чувстваше неудобно.

— О! Ти си го направил, така ли? — попита Морт.

Смърт отбягваше погледа му.

— ДА.

— Сигурно не са били много доволни.

— БОГОВЕТЕ СА СПРАВЕДЛИВИ. ОСВЕН ТОВА СА САНТИМЕНТАЛНИ. АЗ САМИЯТ НИКОГА НЕ УСПЯХ ДА ГО НАУЧА. НО ТИ ОЩЕ НЕ СИ СВОБОДЕН. ТРЯБВА ДА СЕ ПОГРИЖИШ ИСТОРИЯТА ДА СЕ СЛУЧИ.

— Знам — каза Морт. — Да се обединят кралства и т.н.

— НАЙ-НАКРАЯ МОЖЕ И ДА СЪЖАЛИШ, ЧЕ НЕ СИ ОСТАНАЛ С МЕН.

— Аз наистина научих много — призна Морт. Той вдигна ръка към лицето си и разсеяно погали четирите тънки бели белега на бузата си. — Но мисля, че не съм направен за тази работа. Виж, наистина съжалявам…

— ИМАМ ПОДАРЪК ЗА ТЕБ.

Смърт остави чинията си с ордьоври и затършува из загадъчните гънки на робата си. Когато ръката му на скелет се появи, между палеца и показалеца си държеше малък глобус.