Тери Пратчет - Морт

— Идва по коридора! — извика Ринсуинд и се хвърли зад една колона.

Събраните магове загледаха голямата двойна врата така, сякаш тя се канеше да експлодира, което показва колко далновидни бяха, защото тя наистина експлодира. Дъбови трески с размерите на кибритени клечки заваляха сред тях и на фона на светлината се появи малка, слаба фигура. В едната си ръка държеше димящ жезъл. В другата държеше малка, жълта крастава жаба.

— Ринсуинд! — изрева Албърт.

— Господине!

— Вземи това нещо и го ликвидирай.

Жабата изпълзя в ръката на Ринсуинд и го погледна с извинение.

— Това е последният път, когато някой скапан кръчмар се държи нахално с магьосник — каза Албърт самодоволно. — Махам се от този град за стотина-двеста години и изведнъж явно хората решават, че могат да се държат нагло с магьосниците, а?

Един от старшите магьосници смотолеви нещо.

— Какво беше това? Да каже, който беше!

— Като касиер на този университет, трябва да кажа, че ние винаги сме поощрявали политика на добросъседство и уважение към обществото — измънка магьосникът, като се опитваше да избегне гневния, пронизващ като свредел поглед на Албърт. На съвестта му тежеше едно нахлупено нощно гърне, както и три случая на непристойни надписи върху статуята, които щяха да бъдат взети под внимание.

Долната устна на Албърт увисна от учудване.

— Защо? — попита той.

— Ами, ъ-ъ, чувство на граждански дълг, ние мислим, че е жизненоважно да даваме прим… арргх!

Магьосникът отчаяно се заопитва да изгаси пламъците в брадата си. Албърт свали жезъла си и бавно прокара поглед по редицата магове. Те се огънаха пред него като трева във вихрена буря.

— Някой друг да иска да прояви чувство на граждански дълг? — попита той. — Добри съседи, някой да иска? — Той се изправи в цял ръст. — Ах, вие безгръбначни личинки такива! Аз не съм основал този Университет, за да можете вие да давате назаем скапаната тревокосачка на хората! Каква е ползата от това да имате силата, ако не я използвате? Хората не ви засвидетелстват уважение, и вие не оставяте от скапаните им кръчми даже и колкото да си опекат кестени на него, ясно ли е?

Нещо като лека въздишка се изтръгна от събраните магьосници. Те тъжно се загледаха в жабата в ръката на Ринсуинд. Повечето от тях, в дните на тяхната младост, бяха овладели изкуството да се напиват до дупка в „Барабана“. Разбира се, всичко това вече беше останало зад гърба им, но ежегодната пищна вечеря на Гилдията на Търговците щеше да се състои идната вечер на втория етаж на „Барабана“, и на всички магьосници Осмо Ниво бяха изпратени любезни покани; щеше да има печен лебед и два вида плодова салата, както и множество братски тостове за „Нашите почитаеми, не, изтъкнати гости“, докато не станеше време колежанските портиери да се появят с количките.

Албърт се разходи важно по редицата, като ръгваше тук-там корема, ако видеше такъв, с жезъла си. Съзнанието му танцуваше и пееше. Да се върна? Никога! Това беше сила, това беше живот; ще се изправи срещу стария скелет и ще го заплюе право в кухия череп.

— Според Димящото Огледало на Гризм тук ще има някоя и друга промяна!

Онези магьосници, които бяха учили история, кимнаха притеснено. Това щеше да рече връщане към каменния под, ставане от сън, когато навън е още тъмно, никакъв алкохол по никакъв повод и запаметяване на истинските имена на всичко, чак докато мозъкът им се пръснеше.

— Какво прави този човек!

Един магьосник, който разсеяно беше посегнал към кесийката си с тютюн, изпусна полусвитата цигара от треперещите си пръсти. Щом удари пода, тя подскочи и всички магьосници я проследиха с копнеещи погледи как се изтърколи, докато Албърт не пристъпи пъргаво напред и не я смачка.

Албърт се завъртя. Ринсуинд, който го следваше като един вид неофициален адютант, почти се блъсна в него.

— Ти! Ринс-к’во-беше! Ти ли запали?

— Не, господине! Гаден навик! — Ринсуинд не смееше да срещне погледите на по-старшите от него. Изведнъж си даде сметка, че си е създал няколко доживотни врагове и не беше никаква утеха да знае, че може би няма да ги има задълго.

— Добре! Дръж ми жезъла. Така, а вие, шайка нещастни отстъпници, това ще спре, чувате ли? Първото нещо утре, ставане в зори, три обиколки на двора и пак тука за физзарядка! Умерено хранене! Учене! Здравни упражнения! И тая проклета маймуна отива в някой цирк, първото нещо!

— Ууук?

Няколко от по-старите магьосници затвориха очи.