Тери Пратчет - Морт

— Знаеш ли кое е най-лошото? — каза Ринсуинд.

— Ууук?

— Дори не си спомням да съм минавал под огледало.

Почти по същото време Албърт беше вече в „Поправения Барабан“ и спореше със собственика над пожълтял кръчмарски тефтер, предаван грижливо от баща на син през едно убийство на цар, три граждански войни, шейсет и един големи пожара, четиристотин и деветдесет кражби и повече от хиляда и петстотин кръчмарски свади, в който бе записан фактът, че Алберто Малик все още дължи на управата три медни монети плюс лихвата, възлизаща понастоящем на съдържанието на повечето от по-големите трезори на Диска, което още веднъж доказваше, че Анкхиански търговец, комуто не е изплатена сметка, има такава памет, която би кръстосала погледа и на слон… почти по същото време Бинки пък оставяше бяла следа в небето над огромния, загадъчен континент Клач.

Далече долу, в ароматните, сенчести джунгли биеха барабани, а мъгла се виеше на кълба над скритите реки, където безименни зверове се спотайваха под повърхността и чакаха вечерята си да мине покрай тях.

— Няма повече сирене, ще трябва да се задоволиш е шунката — каза Изабел. — Каква е онази светлина ей там?

— Светлинните Язовири — отвърна Морт. — Приближаваме се. — Той извади пясъчния часовник от джоба си и провери нивото на пясъка.

— Но не достатъчно близо, по дяволите!

Светлинните Източници лежаха като езера от светлина по посока на Центъра от маршрута им, което беше точно това, което са; някои от племената бяха построили огледални стени в пустинните планини, за да събират слънчевата светлина на Диска, която е бавна и доста по-тежка. Използваха я вместо валута.

Бинки се плъзна над лагерните огньове на номадите и над безмълвните тресавища на река Тсорт. Тъмни, познати форми започнаха да се открояват пред тях на фона на лунната светлина.

— Пирамидите на Тсорт на лунна светлина! — хлъцна Изабел. — Колко романтично!

— ОЦВЕТЕНИ С КРЪВТА НА ХИЛЯДИ РОБИ — отбеляза Морт.

— Моля те, недей.

— Съжалявам, но практическата страна на факта е, че тези…

— Добре, добре, постигна целта си — раздразнено каза Изабел.

— Много усилия трябва да идат, докато се погребе един цар — рече Морт, докато кръжаха над една от по-малките пирамиди. — Тъпчат ги догоре с консерванти, нали се сещаш, така че да ги запазят и за следващия свят.

— Става ли?

— Видимо не — Морт се наведе над врата на Бинки. — Там долу има факли — каза той. — Дръж се.

Встрани от алеята на пирамидите се виеше процесия, водена от гигантска статуя на Офлър — Богът Крокодил, носен от сто потящи се роби. Бинки препусна в галоп над нея, съвършено незабелязан, и се приземи безупречно на четири крака върху твърдо отъпкания пясък пред входа на пирамидата.

— Мариновали са поредния цар — каза Морт. Той отново разгледа пясъчния часовник на лунната светлина. Беше доста обикновен, не от тези, които обикновено се свързват с царствеността.

— Това не може да бъде той — каза Изабел. — Те не ги мариноват, докато още са живи, нали така?

— Надявам се, че не, защото бях чел, че преди да ги балсамират, те, хм, ги разпарят и им махат…

— Не искам да слушам…

— … всички меки неща — неубедително завърши Морт. — Ами ако мариноването не стане, наистина, я си представи само, че трябва да се разхождаш насам-натам без нищо…

— Та значи, това не е царят, когото си дошъл да вземеш — високо каза Изабел. — Но кой е тогава?

Морт се обърна към тъмния вход. До зори нямаше да го запечатат, за да дадат време на душата на мъртвия цар да напусне. Изглеждаше дълбок и прокобен, като намекваше за цели, значително по-страшни, отколкото, да речем, да се поддържа острието на бръснача чисто и остро.

— Да разберем — каза той.

— Внимавайте! Той се връща!

Осемте най-старши магьосници на Университета се строиха в редица, опитаха се да пригладят бради и като цяло направиха безуспешен опит да изглеждат представително. Не беше лесно. Бяха ги измъкнали от работните им стаи, или от следобедното им бренди пред бумтящия огън, или от тихото им съзерцание под носна кърпичка някъде в удобен стол, и всички те се чувстваха крайно неспокойни и доста объркани. Непрекъснато обръщаха погледи към празния пиедестал.

Само едно създание би могло да повтори израженията на лицата им, и това щеше да е гълъбът, който е чул не само, че Лорд Нелсън е слязъл от колоната си, но и също така, че е бил видян да си купува двуцевка 12-и калибър и кутия патрони.