Тери Пратчет - Морт

Това не се случваше често, тъй като повечето от поданиците на Слънчевия Император бяха доста щастливи от живота си вътре в Стената. Житейски факт е, че всеки е от едната или другата страна на някаква стена, така че единственото нещо, което трябва да се направи, е да забравиш за нея или да си измислиш по-здрави пръсти.

— Кой управлява това място? — попита Изабел, докато прелитаха над пристанището.

— Има някакво момче-император — каза Морт. — Но главният човек в действителност е Великият Везир, струва ми се.

— Никога не се доверявай на Велик Везир — мъдро изрече Изабел.

Всъщност, Слънчевият Император не го правеше. Везирът, името на когото беше Девет Въртящи се Огледала, имаше някои много ясни възгледи за това кой трябва да управлява страната, т.е., че това трябва да бъде той, а сега момчето беше станало достатъчно голямо, за да задава въпроси като: „Не мислиш ли, че стената би изглеждала по-добре с няколко врати в нея?“ и „Да, но какво е от другата страна?“, та той беше решил, че в името на собствените най-висши интереси на Императора е той да бъде отровен болезнено и погребан в негасена вар.

Бинки се приземи върху заравнен чакъл пред ниския, с много стаи дворец, като жестоко преподреди хармонията във вселената. 13 13 Каменната градина на Универсалния Мир и Простота, подредена по заповед на стария Император Едно Слънчево Огледало, 14 използваше икономията на мястото и сянката, за да символизира основното единство на душата, материята и хармонията на всички неща. Твърдеше се, че тайните в сърцевината на реалността са скрити в точното подреждане на камъните й. Морт се плъзна от гърба му и помогна на Изабел да слезе.

— Само не ми се пречкай, става ли? — настойчиво попита той. — И не задавай въпроси.

Той мина на бегом няколко лакирани стъпала и забърза през мълчаливите стаи, като от време на време спираше, за да се ориентира по пясъчния часовник. Най-после той се шмугна по един коридор и се взря през богато украсена решетка към дълга, ниска стая, където Дворът се беше събрал за вечерното хранене.

Младият Слънчев Император седеше с кръстосани крака начело на килима, а плащът му от вермин и пера беше разстлан зад него. Той изглеждаше така, сякаш вече му е омалял. Останалата част от Двора седеше около килима в строг и сложен ред на старшинство, но и дума не можеше да става да се сбърка Везирът, който се тъпчеше от купата си с мармалад и варени водорасли по много подозрителен начин. Никой като че ли не се канеше да мре.

Морт прецапа през коридора, сви зад ъгъла и за малко не налетя на няколко едри членове на Божествената Стража, които се бяха скупчили около една шпионка в книжната стена и си предаваха цигара от ръка на ръка по онзи начин със свити длани, който използват войниците на стража.

Той се върна на пръсти обратно при решетката и подслуша следния разговор:

— Аз съм най-нещастният от смъртните. О, Иманентно Присъствие, да открия такова нещо, като това в иначе задоволителния ми мармалад — каза Везирът и протегна пръчиците си за ориз.

Дворът проточи врагове да види. Същото направи и Морт. Нямаше как да не се съгласи с направеното изявление нещото представляваше един вид синьо-зелена буца е гумени тръбички, увиснали от нея.

— Приготвящият храната ще бъде наказан, Благородни Персонаже на Ерудицията — каза Императорът. — Кой е взел излишните ребра?

— Не, О, Схватливи Татко на Твоя Народ, аз по-скоро имах предвид факта, че това е, струва ми се, мехурът и далакът на дълбоководната пухкава змиорка, както се твърди, най-вкусната хапка, до такава степен, че тя може да бъде изядена само от онези любимци на боговете или поне така е написано, сред компанията на които аз, разбира се, не включвам собствената си жалка особа.

С ловко движение той я прехвърли в купата на Императора, където тя се разклати и застана на едно място. Момчето я гледа известно време, след което я набоде с пръчицата си.

— А! — каза то, — но не е ли също така написано и то не от кого да е, а от самия велик философ Ли Тин Ласкателя, че ученият стои по-високо от принца? Аз като че ли си спомням как ти ми даде да прочета откъса веднъж, О, Верни и Прилежни Търсачо на Знанието.

Нещото описа още една кратка дъга във въздуха и цопна извинително в купата на Везира. Той бързо го грабна и го насочи за втори сервис. Очите му се присвиха.

— Такъв може по принцип да е случаят, О, Нефритен Поточе на Мъдростта, но конкретно аз не мога да бъда поставен над Императора, когото обичам като свой собствен син и го правя още от злощастната смърт на покойния му баща, така че аз полагам този малък дар в нозете ти.