Тери Пратчет - Морт

— Тя е моя далечна роднина — сряза го Кели. — Няма да слушам такива неща.

— Вие двамата ще млъкнете ли и ще ме чуете ли! — извика Морт.

Тишината се спусна като покров.

После Катуел се прицели внимателно и застреля Морт в гърба.

Нощта взе най-ранните си жертви и продължи по-нататък. Дори и най-дивите купони бяха свършили, гостите залитаха обратно към леглата си, или във всеки случай, към нечии легла. Освободени от тези си спътници — обикновени делнични хорица, които се бяха отклонили от пътя си на миряни, истинските победители в нощта се залавяха за сериозното делово общуване на тъмнината.

То не се различаваше чак толкова много от дневния бизнес на Анкх-Морпорк, с изключение на това, че ножовете се вадеха по-често, а хората не се усмихваха толкова много.

Сенките тънеха в мълчание, с изключение само на свирките — сигнали на крадците и кадифената сподавена тишина на десетки хора, които предпазливо и безшумно си гледаха собствения бизнес.

А в Шунковата Уличка, известната плаваща игра на зарове на Сакатия Уа тъкмо започваше. Няколко десетки закачулени фигури бяха коленичили или клечаха около малкия кръг отъпкана земя, където трите осемстенни зара на Уа подскачаха и въртяха измамния си урок в статистическа вероятност.

— Три!

— Очите на Тюфал, в името на Айо!

— Тук губиш, Хамък! Това момче знае как да си търкаля костите!

— ТОВА Е ДО МАЙСТОРЛЪК.

Хамък М’гък — дребен мъж с плоско лице от едно от племената от Централните земи, чиито умения в заровете бяха пословично известни винаги където двама души се съберяха, за да оберат някой трети — взе заровете и ги изгледа кръвнишки. Той прокле наум Уа, собствените умения на когото да обръща заровете бяха не по-малко славени сред познавачите, но явно този път му бяха изневерили, пожела болезнена и преждевременна смърт на засенчения играч, седнал срещу него, и метна заровете в калта.

— Двайсет и едно твърдо!

Уа грабна заровете и ги подаде на непознатия. Когато се обърна към Хамък, едното му око проблесна едва-едва. Хамък беше впечатлен — едва беше забелязал неясното движение в измамно кокалестите пръсти на Уа, а той го беше видял.

Смущаващ беше начинът, но който зарчетата изтропаха в ръката на непознатия, а след това излетяха от нея, описвайки бавна дъга, която завърши с двайсет и четири малки точици, обърнати към звездите.

Някои от по-близо разположените до улицата в тълпата се отдръпнаха от непознатия, тъй като късмет като този може да се окаже много лошо нещо в плаващата игра на зарове на Сакатия Уа.

Ръката на Уа се сключи върху заровете с шум като щракването на спусък.

— Всички осмици — издиша той. — Такъв късмет е странен, господинчо.

Останалите от тълпата се изпариха като росата, оставяйки само онези набити, несимпатични мъже, които, ако Уа въобще някога е плащал данък, биха се вместили в данъчната му декларация като Основно Производствено и Бизнес Оборудване.

— Може би не е късмет — добави той. — Може би е магьосничество?

— НАЙ-КАТЕГОРИЧНО ОТРИЧАМ ТОВА.

— Веднъж имахме един магьосник, който се опита да забогатее — каза Уа. — Нещо не мога да си спомня какво стана с него. Момчета?

— Хубаво го наредихме…

— … и го оставихме в Свинския Проход…

— … и на Медна Улица…

— … и на няколко други места, които не си спомням.

Непознатият се изправи. Момчетата се скупчиха около него.

— ТОВА НЕ Е НУЖНО. АЗ ИСКАМ САМО ДА СЕ НАУЧА. КАКВО УДОВОЛСТВИЕ НАМИРАТ ХОРАТА В ТОВА ПРОСТО ДА ПРЕПОВТАРЯТ ЗАКОНОМЕРНОСТИТЕ НА ШАНСА?

— Тука шансът няма нищо общо. Я да го видим тоя, момчета.

Събитията, които последваха, не бяха запомнени от никоя жива душа, освен една, която принадлежеше на някаква подивяла котка — една от хилядите в града, която пресичаше уличката на път за среща. Тя спря и загледа с интерес.

Момчетата замръзнаха насред удара. Болезнена морава светлина затрептя около тях. Непознатият отметна качулка назад, взе заровете и ги натика в омекналата ръка на Уа. Той отваряше и затваряше уста, а очите му безуспешно се опитваха да не видят това, което е пред тях. Ухилено.

— ХВЪРЛЯЙ.

Уа успя да погледне надолу към ръката си.

— Какъв е залогът? — прошепна той.

— АКО СПЕЧЕЛИШ, ЩЕ СЕ ОТКАЖЕШ ОТ ТЕЗИ СМЕШНИ ОПИТИ ДА ТВЪРДИШ, ЧЕ ШАНСЪТ УПРАВЛЯВА ДЕЛАТА НА ХОРАТА.

— Да. Да. Ами… ако изгубя?

— ЩЕ СЪЖАЛЯВАШ, ЧЕ НЕ СИ СПЕЧЕЛИЛ.

Уа се опита да преглътне, но гърлото му беше пресъхнало.

— Знам, че съм убил много хора…