Тери Пратчет - Морт

— А чуваш ли ме? Ти ме чуваш, нали така?

— Високо и ясно. Да. Всяка една сричка си пада на мястото. Никакъв проблем.

— Тогава ще се изненадаш ли, ако ти кажа, че никой друг в този град не ме вижда и не ме чува?

— Освен мен?

Кели изсумтя.

— И чукчето на вратата ти.

Катуел измъкна един стол и седна. Повъртя се малко. През лицето му мина замислено изражение. Той се изправи, пресегна се назад и измъкна плоска червеникава маса, която някога може и да е била половин пица. 3 3 Първата пица на Диска бе създадена от Клачианския мистик Ронрон „Апокалиптичния Джо“ Шувадхи, който твърдеше, че рецептата му е била дадена насън от Самия Създател на Света на Диска. Който явно бе допълнил, че това е нещото, което от край време е имал предвид. Онези пустинни пътници, които бяха виждали оригинала, който уж като по чудо е бил запазен в Забранения Град на Ии, казваха, че това, което Създателят е имал предвид тогава е било нещо доста малко, със сирене и пеперони и няколко черни маслини, 4 а разни неща като планини и морета са били добавени от ентусиазъм в последния момент, както често става. Той скръбно се вгледа в нея.

— Цяла сутрин я търся, можеш ли да ми повярваш? — попита той. — Имаше си всичко по нея, че даже и допълнително чушки. — Той тъжно отхапа от смачканата форма и внезапно си спомни Кели.

— По дяволите, съжалявам — рече той, — къде ми е възпитанието? Какво ли ще си помислиш за мен? Ето. Вземи си една рибка. Моля те.

— Ти слушаш ли ме? — отяде се Кели.

— Ти чувстваш ли се невидима? За себе си, искам да кажа? — попита Катуел неясно.

— Разбира се, че не. Просто съм ядосана. Така че, искам да ми предскажеш бъдещето.

— Е, за това не знам, всичко това ми звучи толкова медицинско, че…

— Мога да си платя.

— Незаконно е, нали разбираш — окаяно рече Катуел. — Старият цар изрично забрани предсказването на бъдещето в Сто Лат. Той не обичаше много магьосниците.

— Мога да платя много.

— Госпожа Наджънт ми разправяше, че това, новото момиче ще е даже още по-лошо. Адски надуто било, вика тя. Страхувам се, че няма да е от тия, дето ще погледнат с добро око на практикуващите изтънчените изкуства.

Кели се усмихна. Хората от царския двор, които бяха виждали тази усмивка и по-рано, биха побързали да измъкнат Катуел от пътя й и да го скрият на сигурно място, като например съседния континент, но той просто си седеше там и се опитваше да изчисти парченца гъби от плаща си.

— Разбирам, че има гаден нрав — каза Кели. — Но все пак, няма да се изненадам, ако все пак не те изгони от града.

— О, божичко — възкликна Катуел, — наистина ли мислиш така?

— Виж какво — рече Кели, — няма нужда да ми казваш бъдещето, а само настоящето. Дори и тя не би могла да възрази на това. Ще си поприказвам с нея, ако искаш — великодушно добави тя.

Катуел се ободри.

— О, ти познаваш ли я?

— Да. Но понякога, струва ми се, че не много добре.

Катуел въздъхна и се зарови в боклуците по масата наоколо, като разместваше камари стари чинии и отдавна мумифицираните останки от няколко яденета. Най-после изкопа един дебел, кожен портфейл, залепнал за резен сирене.

— Е, — рече той със съмнение в гласа, — това са карти Карок. Дестилираната мъдрост на Древните и т.н. Или пък може с Чинг Алинга на Централните Земи. Това е на мода сега сред хората, дето разбират. Не гледам по чаени листа.

— Ще опитам с това там, Чинг…

— Тогава хвърли тези пръчки от бял равнец нагоре.

Тя направи каквото й каза. Погледнаха в последвалата фигура.

— Хмм — рече Катуел след малко. — Ами, ето едно в огнището, едно в чашата с какаото, едно е на улицата, жалко за прозореца, едно е на масата, и едно, не, две — зад кухненския бюфет. Предполагам, че Госпожа Наджънт ще може да намери останалите.

— Ти не каза колко силно. Да го направя ли пак?

— Не-е-ее, недей — Катуел запрелиства страниците на една пожълтяла книга, която преди това беше подпирала крака на масата. — Фигурата като че ли има смисъл. Да, ето го тук, Октограма 8,887: Незаконност, Непомирената Гъска. Която като сверим тука… чакай… чакай… така. Разбрах.

— Е?

— Без вертикал, мъдро кохинилният император излиза следобед за чай; вечер мекотелото мълчи сред бадемовия цвят.

— Да? — попита Кели почтително. — Какво означава това?

— Освен ако не си мекотело, вероятно не много — отвърна Катуел. — Мисля, че нещо се изгуби при превода.

— Сигурен ли си, че знаеш как се прави това?

— Нека да опитаме с картите — припряно рече Катуел и ги разреди като ветрило. — Избери си една карта. Която искаш.