Тери Пратчет - Морт

С други думи, вселената знаеше, че Кели е мъртва и, следователно, остана адски учудена, когато откри, че тя още не е престанала да диша и да мърда.

Демонстрираше това по хиляди малки начини. Придворните, които на сутринта й хвърляха скрити, любопитни погледи, за нищо на света не биха могли да кажат защо появяването й ги кара да се чувстват необяснимо неловко. За тяхно страхотно неудобство и за нейно раздразнение, те откриваха, че не й обръщат никакво внимание или пък в нейно присъствие разговарят с приглушени гласове.

Управителят на двореца откри, че е разпоредил кралският флаг да се вее наполовина спуснат, но впоследствие за нищо на света не можеше да обясни защо. Той изпадна в леко нервно неразположение и внимателно го съпроводиха до спалнята му, защото — без никаква видима причина — бе поръчал хиляда метра черен креп.

Скоро целият дворец беше обхванат от това тягостно, неестествено чувство. Главният кочияш нареди да изкарат отново кралската катафалка и да я излъскат, след което се изправи насред конюшнята и се разплака в гюдерията си, защото не можа да си спомни защо го е направил. Прислугата стъпваше тихо по коридорите. Готвачът трябваше да се пребори с непреодолимото си желание да приготви лек банкетен обяд от студени меса. Кучетата почваха да вият, после спираха и се чувстваха глупаво. Двата черни жребеца, които по традиция теглеха погребалната катафалка на Сто Лат, се изнервиха в конюшнята и стъпкаха почти до смърт един нещастен коняр.

В замъка си в Сто Хелит дукът напразно чакаше вестоносец, който всъщност потегли, но спря насред път и не можа да си спомни какво точно трябва да направи.

А през всичко това Кели се движеше като съвсем плътен и все по-раздразнен дух.

На обяд нещата станаха нетърпими. Тя влезе в голямата зала и установи, че пред кралското кресло не са наредени прибори. С висок и ясен глас тя нареди на иконома и този пропуск беше отстранен, но след това пред погледа й прибраха блюдата, преди още да успее да ги докосне с вилицата. Онемяла и невярваща на очите си, тя видя как внесоха виното и сипаха първо на не на кой да е, а на Началника на Личния Клозет.

Не подобаваше на кралските особи да правят това, но тя протегна крак и спъна келнера. Той се препъна, тегли една през зъби и се просна по корем на плочките.

Тя се обърна на другата страна и извика в ухото на Дворцовия Килерджия:

— Виждаш ли ме бе, човече? Защо трябва да се мъчим със студена шунка и свинско?

Той се обърна, прекъсвайки приглушения си разговор с Дамата от Малката Шестоъгълна Стая в Северната Кула, изгледа я продължително, при което шокът му отстъпи място на един вид нефокусирано объркване, и каза:

— Ами, да… аз бих… а… а…

— Ваше Кралско Височество — подсказа му Кели.

— Но… да… Височество — смотолеви той. Последва тежка пауза.

После, сякаш батериите му отново включиха, той й обърна гръб и поднови разговора си.

За един миг Кели остана парализирана, побеляла от гняв и изненада, после блъсна стола назад и изфуча бясна към покоите си. Няколко прислужници, които бързо допушваха една обща цигара в коридора пред вратата, бяха пометени от нещо, което не можаха да видят съвсем ясно.

Кели се втурна в стаята си и задърпа шнура, който би трябвало да изстреля на бегом при нея дежурната прислужница от стаята в края на коридора. Известно време нищо не се случи, и тогава, най-накрая вратата бавно се отвори и едно лице се втренчи в нея.

Този път, обаче, Кели разпозна погледа и вече беше подготвена за него. Сграбчи прислужницата за раменете, вмъкна я буквално в стаята и затръшна вратата след нея. Докато уплашената жена още се озърташе и зяпаше навсякъде, освен в Кели, разбира се, тя я раздруса и й зашлеви една звънка плесница по бузата.

— Усети ли това? Усети ли го? — изкрещя тя.

— Но… Вие… аз… — изскимтя прислужницата, отстъпвайки назад, докато краката й не се удариха в леглото и тя тежко седна на него.

— Погледни ме! Гледай в мен, когато ти говоря! — крещеше Кели и се приближаваше към нея. — Виждаш ме, нали? Кажи, че ме виждаш, или ще заповядам да те обезглавят!

Прислужницата погледна в ужасените й очи.

— Аз Ви виждам — каза тя, — само че…

— Само че какво? Какво само че?

— Нали Вие сте… чух че сте… аз си мислех, че…

— Какво си мислеше? — сряза я Кели. Тя вече не крещеше. Думите й излизаха като нажежени до бяло удари с камшик.

Прислужницата се свлече в хълцаща и подсмърчаща купчина. Кели остана права за момент, като потропваше с крак, после внимателно раздруса жената.