Тери Пратчет - Магизточник

Разбира се, обитателите на Анкх-Морпорк открай време се кълняха, че водата в реката е невероятно чиста. Според тях беше немислимо вода, минала през толкова бъбреци, да не се е пречистила.

Никой не се осмели да попита Библиотекаря какво прави там.

Или отдолу, или отстрани. Подредбата на Библиотеката в Невидимия университет е направо топологичен кошмар. Тежкото присъствие на струпаната тук магия изкривява измеренията и притеглянето в такива оплетени спагети, че и майсторът на визуални главоблъсканици М. Ешер би трябвало да си полегне… или да се усуче, ако иска… за да се успокои.

Хашишимите, получили наименованието си заради огромните количества хашиш, които изпушваха, бяха единствени по рода си сред свирепите убийци — защото бяха смъртно опасни, но и имаха навика да се кискат, да се прехласват по интересната игра на светлосенките и да се просват възнак в най-неподходящия момент.

Малкото недоразумение се дължи на обстоятелството, че в английския език думата locust означава и скакалец, и плод на рожков. — Бел.пр.

И вероятно доста по-бързо. Но с разрешение да пренася не повече от четиринадесет души наведнъж.

В една наистина магическа вселена всичко има своята противоположност. Например съществува антисветлина. Тя не е едно и също с мрака, който означава само липса на светлина. До антисветлината стигате, когато минете през мрака и излезете от другата му страна. Така и изтаврязването не е същото като изтрезняването. Прилича на къпане в басейн с памук. Изтаврязването ограбва всички илюзии, утешаващата розова мъглица, в която хората обикновено прекарват целия си живот, и ги принуждава за пръв път да съзрат ясно света. След първите писъци те решават, че повече никога няма да допуснат изтаврязване.

За описание на химерата ще се обърнем към знаменития справочник „Противоестествени твари“ от Мъглометлос: „Има три нозе кат русалка, коса кат костенурка, зъби кат паун и криле кат змия. Е, требе да ми вервате на честна дума, ама тоз звяр има дъх кат вулкан и нрав кат гумен балон в ураган.“

Разбира се, магьосниците редовно се избиваха помежду си с обикновени средства, но това беше в рамките на разрешеното. Смъртта от убийство се смяташе за естествена в магическите среди.

Беше „Пълномит“, безценен справочник за всеки, чиито делови занимания са в областта на окултното и свръхестественото. Съдържа списъци на неща, които не съществуват и нямат никаква стойност, но по един твърде многозначителен начин. Някои страници се поддават на четене едва след полунощ или при побъркващо невероятно осветление. Има описания на подземни съзвездия и все още неферментирали вина. А окултистът, който не иска да изостава от духа на епохата и може да си позволи изданието, подвързано с кожа от паяк, ще намери приложена схема на лондонското метро с трите спирки, които никога не ги показват на общодостъпните карти.

Поне самият Ли Тин Дрън предполагал, че е най-велик.

Много популярна сред богове, полубогове, демони и други свръхестествени твари, които се чувстват в свои води, чуят ли въпроси като „За какво е всичко това?“ и „Къде му е краят?“.

Само с това напомняха за тотемите, сътворявани зиме от децата в отговор на древните потиснати родови спомени. Изобщо не изглеждаше вероятно Леденият великан да се превърне на другата сутрин в купчинка мръсен сняг с морков отгоре.

Който мъдро реши повече да не лети и изживя остатъка от дните си впрегнат в каретата на възрастна дама. Не се знае какво стори Война. Няма съмнение, че поне си е намерил друг кон.