Тери Пратчет - Магизточник

Рошльо се изтягаше по гръб в краката на господаря си и излайваше насън.

Навсякъде в града светваха прозорци, но последните лъчи на залеза открояваха водоливниците, които си помагаха в дългото мудно катерене към покрива.

Библиотекарят ги гледаше през отворената врата и се почесваше философски. Накрая влезе и затвори вратата под носа на нощта.

В Библиотеката беше топло. Както винаги, защото разпръснатата магия предизвикваше меко сияние и бавно препичаше въздуха.

Библиотекарят огледа с одобрение питомците си, обиколи за последен път дремещите рафтове и шкафове, пъхна се под бюрото, зави се с одеялото, изяде банан за по-лек сън и се унесе.

В Библиотеката се спусна тишина. Обгърна и останките на една шапка, оръфана и овъглена по краищата, сложена с известна почит в ниша на стената. Колкото и надалеч да отпраши някой магьосник, непременно ще се върне при шапката си.

Тишината запълни Университета, както въздухът запълва дупка. Нощта се разплеска по Диска като сладко от сливи… или конфитюр от боровинки.

Но щеше да има утро. Винаги щеше да има ново утро.

© 1988 Тери Пратчет

© 2002 Владимир Зарков, превод от английски

Terry Pratchett

Sourcery, 1988

Сканиране, разпознаване и редакция: Dave, 2009 г.

Издание:

ИК „Вузев“ — „Архонт — В“, 2002

Редактор: Весела Петрова

Художник корица: Джош Кирби

ISBN 954–422–073–9

Свалено от „Моята библиотека“ [http://www.chitanka.info/lib/text/13535]

Последна редакция: 2009-09-29 19:26:24

Много лошо нещо.

Магическа злополука в Библиотеката (вече сме изтъквали, че тя не е типичното средище на гумените печати и десетичната каталожна система) превърна Библиотекаря в орангутан. Оттогава се съпротивляваше срещу всеки опит да му бъде върнат предишният облик. Харесваше дългите си ловки ръце, хватателните пръсти на краката и правото да се почесва пред очите на околните. Но най-много му допадаше фактът, че основните въпроси на битието изведнъж се сведоха до смътно любопитство, от кого ли ще успее да получи следващия банан. Не може да се каже, че Библиотекарят вече не съзнаваше трагичната извисеност на човешкия живот. Но лично на него не му пукаше.

Браздата, отъпкана от бягащите водоливници, подтикна старшия градинар да прехапе дръжката на греблото си. От произшествието остана знаменит цитат: „Как се прави такава морава ли? Ториш, поливаш и косиш пет столетия, а накрая я прегазват сбирщина гадни копелета…“

В повечето по-старомодни библиотеки книгите са приковани с вериги за лавиците, за да не бъдат повредени от хората. В Библиотеката на Невидимия университет това се прави по-скоро с противоположната цел…

Или поне необитаеми за всеки, който иска да се събуди с външността и дори расовата си принадлежност от предишната вечер.

Верминът е черно-бяло животинче, сродно на лемингите, и се среща в студените земи около Главината. Кожата му се добива рядко и трудно, затова се цени много, особено от самия вермин. Себичната гадинка е готова на всичко, за да не се раздели с нея.

Защото Гритолър бе глътнал диамантите с цел да ги опази от посегателства.

В книжката „Добре сме ви сварили в Анкх-Морпорк, градъ на иляди изненади“, издадена от Гилдията на търговците, кварталът с название Сенките бе описан по следния начин: „Старувремскъ плетиницъ от проходи и жувописнали улички, гдето вълненийъ и трепети дебнът по сите ъгли, разнисат съ традиционни писъци и са видят ухилинети ликове на тамошните обитатели, кат ви правят разни работи.“ С други думи, вече сте предупредени.

Изучаването на генетиката в Света на Диска се провали още в зародиша си. Магьосниците опитаха всеизвестните експерименти с кръстосване на мушици-дрозофили и грах. За жалост не бяха схванали същината на начинанието и резултатът (нещо като зелен зарзават, който бръмчеше) живя кратко и окаяно, преди да бъде налапан от случайно минаващ паяк.

Спелтър лекичко е объркал две подобни думички от недобре научен древен език. Подобаваща грешка. — Бел.пр.

В този случай огромното мнозинство се състоеше от всички, които в момента не висяха с главата надолу над яма, пълна със скорпиони.

Изискаността на магьосниците в игрите на думи е равна само на влечението им към лъскави украшения.