Тери Пратчет - Пирамиди

Тико стоически не помръдваше от мястото си и дъвчеше… „Джвакджвакджвак. Което води до интересна скъсяваща вибрация. Какъв ли е нейният период? Нека периодът = х. Джвакджвакджвак. Нека I = време. Нека първоначалният период…“

Птраци скачаше по врата на камилата, риташе я здравата с пети, действие, което би накарало всяко човекоподобно от мъжки род да завие и да си заблъска главата в стената.

— Не се помръдва! Не можеш ли да я джаснеш!

Тепик стовари ръката си със всичка сила върху козината на Тико — по този начин вдигна облак прах, а пръстите му напълно загубиха всякаква чувствителност. Сякаш бе ударил чувал, пълен със закачалки.

— Давай — измърмори. Диос вдигна ръка.

— Спрете, в името на царя! — изрева той.

Една стрела с тъп звук се заби в гърбицата на Тико.

„…е равно на 6.3 впериод. Намали. Следователно имаме… ох… 314 секунди…“

Тико завъртя дългия си врат. Големите му космати вежди се сключиха в обвинителни криви, а жълтите му очи се присвиха и фиксираха жреца. Камилата остави настрана за момент интересната задача и извади наяве добре познатата древна математика, която расата му отдавна бе довела до перфектно състояние:

„Нека обсегът да е дванадесет метра и тридесет сантиметра. Нека скоростта на вятъра да е равна на 2. Вектор една осма. Джвак. Нека лепкавостта да е равна на 7…“

Тепик измъкна нож за мятане.

Диос дълбоко пое дъх. Той ще заповяда да стрелят по нас, помисли си Тепик. И в моето собствено име, в моето си царство ще си бъда застрелян.

„…Ъгъл две-пети. Джвак. Огън.“

Залпът беше забележителен. Храчката от многократно преживян фураж имаше достойно за похвала ускорение, въртеливост и ударна вълна и се разби със звук, който може да бъде произведен, когато четвърт кило полусмляна трева се размаже по нечие лице. Неповторим е.

Тишината, която последва, бе тишината на вечната слава.

Пейзажът отново започна да губи привичните си очертания. Очевидно мястото не беше особено подходящо за размотаване. Тико погледна надолу към предните си крака.

"Нека краката са равни на четири "

Тромаво се понесе напред. Наглед камилите притежават повече колена от всяко друго същество и Тико затърча подобно на парен локомотив, като правеше множество несвързани действия под прав ъгъл на посоката на движение, под акомпанимента на гръмовни заряди на храносмилателната си система.

— Дяволски тъпо животно — измърмори Птраци, докато се отдалечаваха в лудешки тръс от двореца — ама най-накрая май схвана за какво става дума.

" темп на калибровано инвариантно повторение — 3.5/2. Какви ги дрънка тази?! Дяволска Тъпачка живее оттатък Тсорт "

Въпреки че се мятаха, сякаш бяха нескопосано привързани с ластик, копитата на Тико преминаха значителен път и вече се носеха из заспалите утъпкани градски улички.

— Хайде-е-е, пак се започва — смънка Птраци. — Затварям очи.

Тепик кимна. Къщите около тях, напечени като огнеупорни тухли, отново бяха започнали забавения си огледален танц, а пътят се повдигаше и хлътваше по начин, напълно нереден за твърдата земя.

— Все едно, че си в морето.

— Нищо не виждам — твърдо заяви Птраци.

— Морето. Океанът. Нали разбираш. Вълни.

— Чувала съм за това. Гони ли ни някой?

Тепик се извърна на седлото:

— Не виждам някой да ни следва. Сякаш…

От мястото си той виждаше дългото ниско туловище на палата и самата Велика Пирамида отвъд реката. Тя почти бе скрита от тъмните облаци, но онова, което се виждаше от нея, определено не беше наред. Знаеше, че тя има четири страни, а виждаше и осемте.

Ту се различаваше ясно, ту се размазваше пред погледа му, което инстинктивно му се струваше твърде опасно явление, когато се състои от няколко милиона тона скала. Почувства неустоимо желание да е много надалеч от нея. Дори и тъпо създание като камилата очевидно имаше същото намерение.

Тико разсъждаваше: „…Делта на квадрат. Тогава налягането на измерението Ь ще доведе до деветдесет градусова трансформация в С1и(16/хри)г за Ксноп на които и да било три константи. Или четири минути, плюс-минус десет секунди…“

Камилата погледна надолу към големите си копита.

„Нека скорост е равно на галоп.“

— Как успя да я накараш? — попита Тепик.

— Не съм аз! Тя сама си го реши! Дръж се!

Ама това никак не беше лесно. Тепик бе оседлал камилата, но забрави за юздата. Птраци можеше единствено да се вкопчи в камилската козина. А на него не му оставаше нищо друго, освен да се вкопчи в Птраци. Къде ли не се опитваше да сложи ръцете си, а те все напипваха мека, поддаваща се плът. Никога и нищо от продължителното му образование не го бе подготвило за подобен случай, докато цялото образование на Птраци бе преминало в подготовка за това. Дългата й коса шибаше лицето му и примамливо ухаеше на редки благовония 21 21 Този ефект се получава при дестилиране на тестисите на вид малка дървесна мечка, смесва се с повръщано от кит и се добавя шепа розови листенца. На Тепик сигурно нямаше да му стане по-добре, ако знаеше това. .