Тери Пратчет - Пирамиди

Носеше се като в сън, а разстоянията се меняха, сякаш реалността бе от ластик. Следващата крачка го отпрати като гюле към двамата. Грабна Птраци за ръка и се заклатушка обратно към камилушнята, където съществото си преживяше и наблюдаваше сцената с израз, максимално наподобяващ лек камилски интерес. Тепик сграбчи юздите.

Никой не прояви интерес да ги спре, когато те си помагаха един на друг, за да се измъкнат през портата и да излязат навън в побеснялата нощ.

— По-лесно е, ако си затвориш очите — предложи Птраци.

Тепик го пробва. Ставаше. Парчето двор, за който очите му казваха, че е тресящ се правоъгълник, чиито страни се разтягат като тетива на лък, се превърна в… просто в двор под краката му.

— Боже, колко е хитро — възхити се той. — Как се сети?

— Винаги си затварям очите, когато съм уплашена.

— Чудесна идея.

— Ама какво става?

— Не знам. Не искам и да науча. Мисля, че ако се изпарим оттук, ще е изключително мъдър ход. Как каза, че караш камилата да клекне? Разполагам с неограничено количество остри предмети.

Камилата, която владееше човешкия език на съвсем прилично ниво, особено в сферата на словесните заплахи, грациозно коленичи. Те се покатериха, а пейзажът отново се накриви пред очите им, когато животното се повдигна като с крик.

Камилата беше напълно наясно какво точно се случва. Когато имаш три стомаха и храносмилателна система, сходна с дестилационен комбинат, разполагаш с много време за седене и размисъл.

Не случайно съществува тенденция висшата математика да се заражда и развива в горещите страни. Дължи се на морфическия резонанс, създаван от камилите, взети заедно, които притежават онзи презрителен израз и прочутата завита нагоре устна — естествено следствие на умението да решават квадратни уравнения.

Обикновено не се отчита фактът, че камилите имат естествена склонност към висшата математика, особено когато в нея се включва и балистиката. Развила се е като част от умението за оцеляване и действа на същия принцип, на който са подчинени координацията между човешката ръка и окото, защитната окраска на хамелеона и прочутото умение на делфините да спасяват давещи се плувци, ако има някакъв шанс схрускването им да бъде забелязано и враждебно одумвано от други представители на човешкия род.

Истината, обаче е, че камилите са много по-интелигентни от делфините. 19 19 Никога не се доверявайте на вид, който непрекъснато се зъби. Това значи, че нещо си е наумил. Толкова по-умни са, та веднага са схванали, че най-здравомислещото нещо, което едно интелигентно животно може да направи — ако не предпочита наследниците му да прекарват много време, проснати на плочи с електроди, прилепнали към мозъка им, или пък да ги карат да лепят мини по киловете на кораби, или да се превръщат в постоянна клиентела на зоолозите — е да се постарае човеците никога да не научат истината. Така че много отдавна те се впуснали в начин на живот, който за сметка на определено количество носене на багаж и налагане с остен им позволяваше да получават достатъчно количество храна, почистване и възможност да се изплюят в нечие око и да им се размине.

А тази камила беше резултат на милиони години селективна еволюция, за да се създаде същество, умеещо да брои песъчинките, по които минава, по желание да затваря ноздрите си и да оцелява под жегливото слънце дни наред без вода. Наричаше се Ах-Ти-Копеле, а оттук нататък за по-кратко — Тико.

И той всъщност беше най-великият математик на света.

Тико размишляваше: „Изглежда тук има някаква нарастваща дименсионна нестабилност, която наглед се люшка от нула до почти четиридесет и пет градуса. Колко интересно. Каква ли е причината? Нека V да е равно на 3. Нека Тау да е равно на Сhi/ 4. Джвакджвакджвак. Нека Капа/у да е тензорно поле от тип Гадно-Вонящо-Леке 20 20 Известен като най-великия камилски математик на всички времена, който изобретил математиката на осеммерното пространство, докато си лежал със затворени ноздри по време на силна пясъчна буря. с четири въображаеми коефициенти на спин…“

Птраци го фрасна със сандала си по главата.

— Хайде, мърдай! — изрева тя.

Тико си помисли: „Следователно Н към задвижващата мощ е равно на V/s. Джвакджвакджвак. Хиперсилогично изражение…“

Тепик погледна назад. Странните извращения в пейзажа се уталожваха и Диос…

Диос с широки крачки излизаше от двореца и вече бе успял да открие няколко стражи, чийто страх от неподчинение надделяваше над ужаса от мистериозно разкривения свят.