Тери Пратчет - Пирамиди

— Отвън има още стражи. Сигурен съм, че ще осъзнаеш този факт. В твой интерес е да се покажеш.

— Защо? — обади се Тепик от сенките, докато трескаво ровеше из ботуша си, за да напипа тръбичката за стрелички.

— За да бъдеш хвърлен на свещените крокодили, по заповед на царя.

— Да, бе, умирам от нетърпение.

Тепик трескаво сглобяваше малките части.

— За предпочитане е, като се има предвид какви са алтернативите — долетя отговорът на Диос.

В тъмното Тепик опипа малките кодирани краища на стреличките. Повечето от атрактивните отрови сигурно вече се бяха изпарили или превърнали в безвредни смески, но оставаха невредими някои от по-незначителните порции, предназначени да дарят клиента си с нищо повече от дълбок сън. Може да се наложи наемният убиец да си проправя път край редица будни бодигардове, за достигне оня, когото трябва да загроби. Неучтиво е да загробиш и тях.

— Остави да си вървим — предложи Тепик. — Подозирам, че точно това искаш, нали? Да си отида и никога повече да не се връщам, нали? Напълно ме устройва.

Диос се поколеба.

— Трябва да кажеш и друго:"Пусни и момичето да си върви."

— O, да. Точно така — съгласи се Тепик.

— Не. Бих изменил на царя.

— За бога, Диос, много добре знаеш, че аз съм царят.

— Не. Имам много ясна представа за царя. Ти не си царят.

Тепик надникна над стената на камилушнята. Камилата надникна над рамото му.

И тогава светът се побърка.

Добре де, още повече се побърка.

Сега вече всичките пирамиди бълваха сиянието си, насищаха небето със саждената си светлина, а братя Птакласп се мъкнеха нагоре към основната работна площадка.

ІІа се срути на дъските с хриптене, сякаш издадено от вехт мях. На сантиметри от него стената на пирамидата бе толкова нажежена, че не ставаше за пипане. Вече нямаще и сянка на съмнение в ума му, че пирамидата наистина скърца като шхуна в буря. Никога не беше обръщал особено внимание на самото изпълнение на строежите за разлика от цените на пирамидите. Сега обаче беше убеден, че този шум е толкова неправомерен, колкото и твърдението „II и II прави V“.

Брат му протегна ръка, за да пипне камъка, но бързо я отдръпна, защото малки искрички избухнаха около пръстите му.

— Топлината се чувства — заключи той. — Удивително!

— Защо?

— Да се нагорещи такава маса. Като си помислиш само за тонажа…

— Тая работа не ми харесва, Две-бе. — ІІа потрепери. — Хайде просто да оставим камъка тук, а? Сигурен съм, че всичко ще е наред, а утре сутринта ще изпратим една бригада горе, те знаят точно какво…

Думите му бяха погълнати от пукота на нов пламък, който проряза небосклона и се впи в стълба въздух, обзет от див танц двайсетина метра над тях. Той сграбчи някаква част от скелето.

— Да му го… Аз изчезвам.

— Почакай малко — спря го ІІб, — кажи ми какво скърца така? Камъкът не скърца.

— Цялото скапано скеле се движи, я не се прави на загубен! — Той се опули на брат си. — Кажи ми, че е скелето. — гласът му бе изпълнен с молба.

— Не. Този път съм сигурен. Скърцането е отвътре.

Те се втрещиха и вторачиха един в друг, а после — в паянтовата стълбица, която водеше до върха или поне до мястото, където трябваше да е върхът.

— Хайде! — подкани ІІб. — Не може да пробие, опитва се да си намери изход

Чу се шум, гръмовен като стенание на континенти.

Тепик го почувства. Усети как кожата му стана с няколко размера по-малка. Усети как някой го държи за ушите и се опитва да му откъсне главата.

Видя как капитанът се отпусна на колене и поведе люта битка с шлема си, за да го свали, и тогава прескочи стената на обора.

Опита се да я прескочи. Нищо не беше както трябва и той тежко се приземи на пода, който не беше съвсем наясно дали да не вземе да стане една стена. Опита се да се изправи, но нещо го задърпа настрани и той премина през камилушнята във вихъра на странен танц, за да запази равновесие.

Камилушнята се разтягаше и свиваше подобно на отражението на криво огледало. Веднъж отиде да гледа криви огледала в Анкх — тримата дадоха по половин монета, за да посетят мимолетните чудеса на „Пътуващия пазар, който ти грабва дъха“ на д-р Лунников. Но тогава им беше ясно, че гледат просто едно криво огледало, което те дарява с глава като кремвирш и крака като футболни топки. На Тепик толкова му се искаше ставащото в момента да има подобно безобидно обяснение. Може би му трябваше сега едно клатушкащо се криво огледало, за да изправи гледката пред себе си.

Затърча вдървено към Птраци и върховния жрец, а светът се разширяваше и свиваше наоколо. Изпита наслада за миг, щом видя как момичето се сгърчи като червей в хватката на Диос и хубавичката го светна по ухото.