Тери Пратчет - Пирамиди

Нищо друго освен звезди, пръснати из мрака, сякаш Създателят е разбил предното стъкло на колата си и не си е направил труда да спре, за да помете парченцата.

Това е бездната между вселените, ледените дълбини на пространството, в което няма друго освен някоя случайна молекула, няколко загубили се комети и… …само едно кръгче мрак помръдва едва-едва, окото преосмисля идеята за перспективата и онова, което очевидно бе на страховито разстояние от междузвездната оная работа, се превръща в свят под мрака, а звездите му — в светлините на нещо, което благосклонно ще наречем цивилизация.

Защото докато светът лениво се върти, кръгчето се разкрива като Светът на Диска — плосък, кръгъл и носен през пространството на гърбовете на четири слона, крито са стъпили върху черупката на Великата А̀Туин, единствената костенурка някога появявала се на диаграмата на Херцпрунг-Ръсел; костенурка, дълга десет хиляди мили, потънала в пепеляка от скреж на мъртви комети, нашарена от метеори, с очи от албедо. Никой не знае причината за всичко това, но навярно е квантова.

Много странни неща могат да се случат в свят, разположен върху подобна костенурка.

И те вече се случват.

Звездите там долу са лагерни огньове, запалени навътре в пустинята, и светлините на отдалечени селца, разположени високо в планини, покрити с гъсти гори. Градчетата са размазани мъглявини, градовете са необятни съзвездия — например огромният разпрострял се Анкх-Морпорк блещука като неколцина сблъскали се галактики.

Но тук, далеч от големите населени центрове, където Кръглото море среща пустинята, се вижда ивица от студеносин огън. Пламъци, ледени като склоновете на Ада, с рев облизват небето. Призрачна светлина мъждука из пустинята.

Пирамидите в древната долина на Джел изливат огнената си мощ в нощта.

Енергията, която струи от техните паракосмически висини, може би в следващите глави ще осветли много загадки: защо костенурките мразят философията, защо прекаленото количество религия не е полезно за козите и кое е онова, което прислугата действително върши.

Със сигурност ще се разкрие какво нашите предци щяха да си мислят, ако бяха живи днес. Хората често разсъждават по този въпрос, питат се дали биха одобрили съвременното общество, биха ли се дивили на днешните постижения? И естествено по този начин се губи нещо фундаментално. Онова, което предците ни действително щяха да си помислят, ако днес бяха живи, гласи: „Защо е толкова тъмно тук?“

В прохладата на зората в речната долина върховния жрец Диос отвори очи. Не беше спал тези дни. Не можеше да си спомни кога бе спал за последен път. Сънят е толкова близо до другото, а освен това не му беше и нужен. Само да си полегнеш е достатъчно — поне когато си полегнеш тук, долу. Отровите на умората се стопяват, както и всичко останало. За известно време.

Достатъчно дълго все пак.

Спусна краката си от плочата в стаичката. След едва осъзнато напомняне на ума дясната му ръка сграбчи жезъла на труда във вид на извита змия. Позабави се, колкото да добави още един знак на стената, придърпа робата около тялото си и чевръсто пристъпи надолу по стръмния коридор, който го изведе навън на светло, а думите на Молитвата към Новото Слънце вече се редяха в ума му. Нощта беше забравена, дойде ред на деня. Трябваше много внимателно да се дават съвети и насоки, а Диос съществуваше само за да служи.

Той не притежаваше най-причудливата спалня в света. Тя просто си беше най-причудливата спалня, от която някой някога е излизал.

А слънцето с мъка се тътреше по небето. Много хора се чудят защо. Някои си мислят, че го бута гигантски торен бръмбар. На обяснението му липсва някаква техническа изтънченост, а освен това притежава и допълнителен недостатък — както определени обстоятелства биха спомогнали да проличи, вероятно е самата истина.

Стигна до заник, без да му се случи нещо особено неприятно 1 1 Например да бъде заровено в пясъка и в него някой да снесе яйца. и умиращите му лъчи успяха да преминат през един прозорец в град Анкх-Морпорк и да се отразят в едно огледало.

Огледало в цял ръст. Всички убийци имат огледала в цял ръст в стаите си, защото е ужасяващо обидно да убиеш някого, когато си зле облечен.

Тепик се огледа критично. Беше дал и последното си пени за тези одежди — в тях се наблягаше на черната коприна, която шепнеше при всяко движение. Доста добре му прилягаха.