Тери Пратчет - Пирамиди

Гонгове оповестяваха полунощ из разпрострелия се Анкх-Морпорк, когато Тепик запълзя по парапета с орнаменти четири етажа над Ажурната улица, а сърцето му биеше до пръсване.

В светлината от залязващото слънце се очерта фигура. Тепик се спря до една особено отвратителна каменна фигура-водоливница, за да обмисли шансовете си.

Според твърде надежните слухове, носещи се из аудиториите, ако успееш да загробиш екзаминатора си преди началото на теста, изпитът се зачита за служебно взет. Той измъкна от ножницата, прикрепена към бедрото, нож за мятане Трети номер и замислено го претегли на ръка. Естествено всеки опит, всяко открито действие, което не постигнеше целта, водеше до незабавен провал и загуба на привилегиите 2 2 Като начало привилегията да дишаш. .

Силуетът не потрепваше. Тепик с ококорени очи оглеждаше лабиринта от комини, причудливи водоливници, вентилационни шахти, мостове и стълби, които съставляваха покривния пейзаж на града.

Така, помисли си. Това е някакво чучело. От мен се очаква да го атакувам, значи той ме наблюдава от някъде другаде.

Ще мога ли да го открия? Не.

От друга страна, може би от мен се очаква да мисля, че това е чучело. Освен ако не се е погрижил и за това…

Установи, че барабани с пръсти по каменната фигура на стената и набързо се взе в ръце. Коя е разумната насока за действие в настоящия момент?

Някаква гуляйджийска комания със залитане премина през езеро от светлина далече долу по улицата.

Тепик прибра ножа в ножницата и се изправи.

— Сър — каза, — тук съм.

Сух глас промълви доста неясно точно до ухото му:

— Много добре.

Тепик втренчи поглед напред. Мерисет се появи пред него като изтриваше сивия прахоляк от костеливото си лице. Извади въздълга тръба от устата си и я хвърли настрана, после измъкна дъска със закрепен на нея лист за писане изпод палтото си. Беше пакетиран добре дори и в тази горещина. Мерисет беше от хората, които биха замръзнали дори и в кратера на вулкан.

— Аха — рече с глас, който излъчваше недоволство. — Г-н Тепик. Ха така.

— Хубава нощ, сър — отвърна Тепик. Екзаминаторът го изгледа смразяващо — факт, който предполагаше, че наблюденията относно климатичната обстановка автоматично получаваха черна точка — и отбеляза нещо на дъската си.

— Ще започнем с няколко въпроса.

— Както желаете, сър.

— Каква е максимално допустимата дължина на ножа за мятане? — изстреля Мерисет.

Тепик затвори очи. През последната седмица беше чел единствено „Кордата“ и не бе правил нищо друго. Сега страницата беше пред очите му — носеше се мъчително и непостижимо близко точно зад клепачите му… Никога не те питат за дължини и тежести, вещо бяха казали студентите… От теб се очаква да назубкаш теглата, дължините и разстоянията за мятане, но никога не те…

Гол ужас нажежи мозъка му и стартира спомените му на пълни обороти.. Страницата подскочи пред очите му и се фокусира.

— Максималната дължина на ножа за мятане може да е десет ширини на пръста, или дванадесет при влажно време — изрецитира той. — Разстоянието на мятане е…

— Назови три отрови, приети за прилагане през ухото.

Подухна ветрец, но въздухът изобщо не се охлади — полъхът само поразмести пластовете на жегата.

— Сър, гъба-оса, морав Ахерон и Мастик, сър — бързо отвърна Тепик.

— Защо не спайм? — изстреля въпроса си Мерисет, бърз като змия.

Ченето на Тепик увисна. Заплете се за известно време, като се опитваше да отбягва проницателния, остър като свредел взор, впит в него от няколко крачки.

Ползваха само половин дузина маршрути и през неделните нощи по тях бъкаше от студенти, които превземаха покривите, кулите, стрехите и навесите на града. Градският алпинизъм сам по себе си беше пленителен междуколежански спорт и това беше едно от малкото неща, което Тепик със сигурност знаеше, че умее — беше капитан на отбора, който победи Колежа на Скорпионите на финалите на Стенните игри. А това беше един от най-лесните маршрути.

Леко скочи от покрива, приземи се на един ръб, притича пъргаво през спящата сграда, прескочи едно тясно пространство и се озова на покрития с плочки покрив на спортната зала на Младежката асоциация на реформираните поклонници на Слузестия Бог Бел-Шамхарот, мина в бавен тръс по сивия наклон, изкатери се по близо четириметрова стена, без да се забави, и се прехвърли на широкия плосък покрив на Храма на Слепия Йо.

На хоризонта бе увиснала пълна оранжева луна. Тук горе се усещаше истински ветрец, не много силен, но освежаващ като студен душ след задуха на улиците. Той забърза, а хладният повей по лицето му доставяше удоволствие, направи точен скок от края на покрива към тесния дъсчен мост, който водеше към улица „Тесен капак“.