Тери Пратчет - Пирамиди

Един ІІа се прокашля.

— Не е… ъ-ъ… не е чак толкова зле — каза тихичко.

— Какво намекваш?

Счетоводителят постави десетина медни монети на масата.

— Ами, ъ-ъ. Значи, хрумна ми, щом става всичкото тава местене във времето, че не само хората могат да си правят лупинги, а-а, ъ-ъ, гледайте сега, нали ги виждате тези монети?

Една монета изчезна.

— Всички са еднакви, нали? — попита един от братята му.

— Ами да — последва много смутеният отговор на ІІа, защото намесата в божествения поток на парите бе чужда на религията, която изповядваше. — Една и съща монета се явява на петминутни интервали.

— Този номер ли използваш, за да им плащаш? — тъпо попита Птакласп.

— Не е номер! Давам им парите — превзето отвърна ІІа. — Онова, което става с парите по-нататък, не е моя отговорност, нали?

— Това изобщо не ми харесва — възпротиви се баща му.

— Не се тревожи. Накрая всичко се изравнява точно — каза един ІІа. — Всеки получава онова, което му се полага.

— Да. Точно от това ме е страх — промърмори Птакласп.

— Това е само един начин да накараш парите ти да работят за теб — уточни друг от синовете му. — Навярно е квантов.

— Уф, добре де — отпаднало измънка Птакласп.

— Довечера ще й сложим върха, не се тревожи — успокои го един ІІб. — След като мощта й се излее, ще можем да уредим нещата.

— Казах на царя, че това ще го направим утре.

Всички Птакласп ІІб пребледняха в унисон. Въпреки горещината в шатрата внезапно стана много по-студено.

— Довечера, татко — настоя един от тях. — Искаш да кажеш довечера, нали?

— Утре — последва непоклатимият отговор на Птакласп. — Уредил съм сенник и хора, които да хвърлят цвят от лотос. Ще има и оркестър. Систруми, тромпети и дрънкане на цимбали. С речи, последвани от пиршество. Винаги сме правили така. За привличане на нови клиенти — иска им се да поогледат с очите си.

— Татко, сам виждаш как поглъща… Толкова скреж…

— Нека си поглъща. Ние, Птакласпови, нямаме навика да затапваме пирамидите, като че завършваме прост зид на ограда. Не им слагаме върховете, като че са оная работа в нощта. Хората очакват да има церемония.

— Но…

— Не чувам нищо. Наслушах се на ултрамодерните ви приказки. Утре. Бронзовата плоча е готова, готови са и велурените завеси — всичко е готово.

Един ІІа сви рамене.

— Няма смисъл да спорим с него. Три часа понапред съм. Помня тази среща. Не успяхме да променим решението му.

— Аз съм два часа по-напред — добави друг клониран син. — Помня, че и това си го казвал вече.

Отвъд шатрата пирамидата пращеше от натрупаното време.

В мощта на пирамидите няма никаква мистика. Пирамидите са водоеми в потока на времето. Когато са правилно оформени и ориентирани, с запечатани в тях подходящи паракосмически съотношения, времевият потенциал на голямата маса каменни блокове може да бъде пренасочен, за да се ускори времето или да се обърне назад на много малка площ, досущ както един хидравличен таран може да изпомпва вода срещу течението.

Първоначалните строители, които естествено били от древността и следователно — мъдреци, много добре са знаели всичко това и същността на една правилно построена пирамида е била да се постигне абсолютно нулево време в централната камера, така че умиращият цар, сгушен на това място, в действителност да живее вечно или поне никога да не умре докрай. Времето, което би трябвало да тече в камерата, се е съхранявало в затвореното пространство на пирамидата и на всеки двадесет и четири часа е излитало от нея под формата на сияние.

Няколко епохи по-късно хората забравили за всичко това и си помислили, че е възможно да се постигне същият резултат с помощта на: а) ритуал; б) мариноване на хората и б) съхранение на сочните им вътрешности в буркани.

Този подход рядко се радва на успех. И така изкуството за настройване на пирамидите било завинаги изгубено, а цялото това познание се превърнало в шепа недоразбрани правила и смътни спомени. Древните строители били прекалено мъдри и построили много големи пирамиди, които са в състояние да предизвикат необикновени явления, в сравнение с които простите колебания във времето биха изглеждали съвсем незначителни.

Между другото, противно на създалото се обществено мнение, пирамидите не могат да подострят остриетата на бръсначите. Просто ги връщат назад във времето, в което не са били тъпи. Навярно се дължи на квантите.

Тепик лежеше на горния геологичен слой на леглото си и съсредоточено се вслушваше.