Тери Пратчет - Пирамиди

— Да, Ваше величество. Не можем да сме прекалено внимателни, Ваше величество. Очевидно тук ги няма, Ваше величество.

— Като те гледам, май добре ще ти се отрази малко чист въздух — отбеляза Тепик, като вътрешно се укори за онова, което прави, но въпреки това продължи в същия дух.

Изпадналият в безизходица Диос представляваше вдъхновяваща, но и леко смущаваща духа гледка, защото човек инстинктивно изпадаше в паника, че светът губи устойчивостта си.

— Да, Ваше величество. Благодаря, Ваше величество.

— Седни, а някой ще ти донесе чаша вода. А после ще идем да огледаме пирамидата.

Диос седна.

Чу се ужасно тихичко пращене на дърво.

— Седна на кораба — отбеляза царят. — Пьрвата му комична постъпка, на коята ставам свидетел.

Пирамидата придаваше ново значение на думата „масивен“. Тя просто правеше чупка в пространството около себе си. На Тепик му се струваше, че самото й тегло деформира предметите, като разпъва царството така, както оловно топче се търкаля върху гумена поставка.

Ясно беше, че хрумването му е смехотворно. Въпреки големината си, сравнена с планина например, пирамидата изглеждаше незначителна.

Но си беше твърде големичка в сравнение с всичко останало. Във всеки случай планините трябва по първоначален замисъл да са големи, самата текстура на вселената е привикнала с идеята. А пирамидата е творение и е прекалено по-голяма, отколкото следва да са направените неща.

Освен това беше и твърде студена. Черният мрамор по стените й блестеше, побелял от скреж, подложен на нажежения следобеден пек. Достатъчно глупаво постъпи, като докосна мрамора и остави слой кожа по повърхността му.

— Ама че лед!

— Тя вече складира, о, дъх на реката — уточни Птакласп, който лееше пот отвсякъде. — Дължи се на… оная работа, на граничния ефект.

— Забелязвам, че сте преустановили работата по гробните камери — отбеляза Диос.

— Хората… температурата… граничните ефекти… рискът е твърде голям… — замрънка Птакласп. — Ъ-ъ-ъ.

Тепик погледна единия, а после и другия.

— Ама какво става? Да не би да има някакви проблеми?

— Ъ-ъ-ъ — отрони Птакласп.

— Много сте изпреварили графика. Великолепна работа — похвали го Тепик. — Изумително количество труд сте вложили в делото.

— Ъ-ъ-ъ. Да. Само че…

Последва тишина, нарушавана единствено от шума на работниците из обекта и от едва доловимото просъскване на въздуха, който докосваше пирамидата.

— Всичко ще бъде наред, когато й сложим върха — най-накрая успя да измънка строителят на пирамиди. — Веднъж като започне да сияе както си му е редът, няма да има никакви проблеми. Ъ-ъ-ъ.

Посочи към върха от електрон. Изненадващо мъничък връх — само около тридесетина сантиметра широк, поставен на няколко трупи.

— Утре би трябвало да го сложим — обясни Птакласп. — Ваше величество ще ни удостои ли с присъствието си на церемонията по затапването на пирамидата? — В притеснението си беше хванал пеша на робата си и нервно го сучеше. — Ще има питиета — заломоти. — И ще се връчва сребърната мистрия, която можете да си занесете у дома. Всички присъстващи викат ура и си хвърлят шапките във въздуха.

— Разбира се — отговори Диос. — Това е чест.

— И за нас това е чест — отговорът на Птакласп бе изпълнен с лоялност.

— Имах предвид че е чест за вас — уточни върховният жрец.

Обърна се към широкия вътрешен двор, разположен между пирамидата и реката, цялата обточена със статуи и камени плочи, възхваляващи великите подвизи 18 18 Ваятелите трябваше да използват въображението си на воля. Споминалият се цар притежаваше много добри качества, но способността да извършва велики подвизи не беше сред тях. Равносметката гласеше: Брой врагове, стрити на прах под колелата на колесницата му = 0. Брой тронове, размазани под обутите му в сандали нозе = 0. Брой пъти на възсядане на света подобно на колос = 0. От друга страна: Властване с терор = 0. Брой пъти свой трон размазан под вражи сандали = 0. Брой скъпо струващи походи = 0. на цар Тепикамон и посочи към една от тях.

— И разкарай това — добави. Птакласп го погледна с израз на нещастна невинност.

— Ей тази статуя — уточни Диос, — за нея ти говоря.

— O. Ах. Ами мислехме, че като я видите, веднъж положена на мястото си, нали така, на подходяща светлина, пък и Хат Лешоглавия Бог е много…

— Да изчезне — отряза го Диос.

— Точно така, ваше преподобие — окаяно отрони Птакласп.

Понастоящем това беше един от най-незначителните му проблеми, но на всичко отгоре започваше да осъзнава, че статуята върви по петите му.