Тери Пратчет - Пирамиди

— Много добре — отбеляза Тепик, като прегледа дрехите за деня. — Каква точно беше тя?

— Щателен обиск на палата — зала по зала.

— Абсолютно. Давай, Диос.

Лицето ми е напълно открито, каза си. Нито едно мускулче не ми е потрепвало безпричинно. Зная, че не е потрепвало. Той може да чете по мен като по възпоменателен стълб. Аз обаче мога да го бия по вторачване.

— Благодаря, Ваше величество.

— Предполагам, че вече са на километри оттук. Които и да са. Тя беше само една лична прислужничка, нали?

— Немислимо е някой да не се подчини на волята Ви! Няма човек в царството, който да посмее да го стори! Ще платят с душите си! Ще бъдат заловени, Ваше величество! Заловени и унищожени!

Слугите се снишиха зад гърба на Тепик. Това не беше просто изблик на гняв. Това беше ярост. Истинска, старовремска, висококачествена ярост от сой. Назряла си беше като цяла шапка луни във фаза на пълнолуние.

— Добре ли си, Диос?

Жрецът се извърна с лице към реката. Великата Пирамида беше почти завършена. Гледката като че го поуспокои или поне успя да закрепи състоянието му на някакво ново психично плато.

— Да, Ваше величество — отвърна. — Благодаря Ви. — Дишаше дълбоко. — Утре, Ваше величество, ще имате удоволствието да гледате как ще монтират върха на пирамидата. Значимо събитие. Естествено ще бъде нужно известно време, за да се завършат вътрешните камери.

— Добре. Добре. А тази сутрин, мисля, би трябвало да посетя баща си.

— Убеден съм, че царят ще се радва да Ви види, Ваше величество. Вашата воля е да Ви придружа.

Неоспорим като Третия Закон на Гнусотията е фактът, че не може да има понятие „добър Велик Везир“. Очевидно склонността към зловещ кикот и заговори е част от длъжностната характеристика.

Съществува тенденция в същата категория да попадат и върховните жреци. Длъжни са да преглътнат загатнатото предположение, че в мига, в който се сдобият със странната шапчица, започват да издават необясними заповеди — например да бъдат приковавани принцеси към скалите и предоставяни на странстващи морски чудовища, а в морето да бъдат хвърляни невръстни бебенца.

Това е скандална клевета. През цялата история на Диска повечето върховни жреци си бяха сериозни, набожни и съзнателни мъже, които са направили всичко възможно да изтълкуват желанията на боговете, като понякога са изкормвали или одирали на живо стотици хора само и само да се уверят, че съвсем точно схващат волята божия.

Саркофагът на цар Тепикамон XXVII беше изложен за поклонение. Бе изработен от форифи, смарагджин, скелса и делфинет, отвътре облицован с розов нефрит, парфюмиран и наситен с много редки смоли и благовония…

Имаше много внушителен вид, но царят заключи, че не си заслужава да се мре заради това. Примири се и тръгна да се шляе из двора.

Нов актьор се бе появил в драмата на неговата смърт.

Гринджър, ваятелят на моделите.

Винаги се бе чудил на тези модели. Дори и смирените селяни очакваха да бъдат погребани в компанията на подбрани изваяни домашни животни, които някак ставаха истински в Отвъдния свят. Много народ трябваше да се задоволи с по една изпосталяла кравичка в този свят, за да се сдобие с богато и охранено стадо за Отвъдния. Велможите и царете получаваха пълен комплект, в това число модели на каруци, къщи, кораби, изобщо на всичко, което е прекомерно голямо и не може да бъде иначе побрано в гробницата. Веднъж преминали на Отвъдната страна, всички тези неща някак си възвръщаха автентичните размери.

Царят се намръщи. Приживе бе сигурен в достоверността на този факт. Нито за миг не се бе усъмнил…

Езикът на Гринджър се показа от ъгълчето на устата му, докато се опитваше с огромно внимание да закрепи с пинсета миниатюрно гребълце на речната трирема в мащаб 1/80. Всяка равна плоскост в неговото кътче от работилницата бе осеяно с животински фигурки и предметчета. Някои от по-впечатляващите му творения висяха на жици под тавана.

От подслушаните разговори царят вече бе научил, че Гринджър е на двадесет и шест години, не е в състояние да открие средство, с което да спре неумолимия напредък на акнето си, и живее със своята майка, където вечер се занимава с направата на фигурките си. Някъде дълбоко във ватената обвивка на ума си той се надяваше един ден да срещне някоя добра девойка, която ще е в състояние да проумее колко изключително важно е да можеш достоверно да изработиш всеки отделен детайл на церемониалната волска каруца с шест колела. Девойка, която ще му държи гърнето с лепило и винаги ще е готова да постави доброволно палец, за да затисне онова място, което трябва плътно да прилепне и ще натиска здраво, докато лепилото изсъхне.