Тери Пратчет - Пирамиди

Диос се наклони още по-близо до него.

— Да си виждал млада жена някъде по обекта?

— Няма никакви жени по обекта, господарю — отрече Птакласп. — Носят много лош късмет.

— Тази специално е облечена предизвикателно — настояваше върховният жрец.

— Не, няма никакви жени.

— Нали ти е ясно, че палатът не е далеч оттук. Сигурно има много скришни места наоколо — настойчиво продължаваше Диос.

Птакласп преглътна. Това си му беше ясно. Каквото и да го беше обладало…

— Уверявам ви, ваше преподобие.

Диос го погледна намръщено и се обърна към мястото, където, както се оказа, Тепик е бил преди малко.

— Моля ви помолете го да не се ръкува с никого — каза строителят, а Диос се завтече след отдалечилия се проблясък на злато, изложен на слънчевите лъчи.

Очевидно царят не беше все още в състояние да смели идеята, че последното, което народът иска, е да си има работа с човек от народа. Работниците, които не успяваха навреме да се отстранят от пътя му, криеха ръце зад гърбовете си.

Останал сам, Птакласп си повя, за да се охлади, и се завлече на сянка в шатрата си.

Където го чакаха Птакласп ІІа, Птакласп ІІа, Птакласп ІІа и Птакласп ІІа. Птакласп винаги изпитваше неловкост в присъствието на счетоводители, а сега, в присъствието на четирима, се чувстваше направо ужасно, особено защото бяха едно и също лице. Чакаха го и трима Птакласп ІІб — останалите двама, ако вече не и трима, бяха на обекта.

Размаха ръце примиренчески.

— Добре де, добре. Какви са днешните ни проблеми?

Един ІІа прибута купчинка восъчни плочки към него.

— Татко, имаш ли някаква представа — започна той с режещия като бръснач глас, с който счетоводителите излагат встъплението си към нещо неочаквано и много скъпо — какво е висша математика?

— Ти ми кажи — отвърна Птакласп и се отпусна на табуретка.

— Нещото, което се наложи да измисля, за да се справя с ведомостта за заплатите, татко — отговори друг ІІа.

— Мислех си, че алгебрата върши тази работа?

— Миналата седмица свършихме с алгебрата — намеси се трети ІІа. — Сега вече сме на висша математика. Трябваше още четири пъти да си направя лупинг, за да мога да се заема с въпроса и понастоящем три мои версии работят с… — хвърли бегьл поглед на братята си — с квантово счетоводство.

— Това пък за какво ви е? — попита баща му отегчено.

— За следващата седмица — водещият счетоводител яростно гледаше към най-горната плочка — Например, знаеш го Ртур, художника на фрески, нали?

— Какво за него?

— Ами той, по-скоро те са ми пуснали сметка за двегодишен труд.

— Лелеее…

— Казаха ми, че са го положили във вторник. Като се отчита фактът, че времето по природа си е фрактално, както ми казаха.

— Те ли ти го казаха? — попита Птакласп.

— Удивително е само какви неща прихващат тия хора — отбеляза един от счетоводителите, забил яростен поглед в паракосмическите архитекти.

Птакласп се поколеба:

— Колко са?

— Откъде да знаем? Бяха петдесет и трима. После стана каквато стана. Във всеки случай, често го виждаме наоколо.

Двама ІІа се облегнаха назад и сключиха обтегнатите пръсти на ръцете си — това винаги е лош знак при човек, който има вземане-даване с пари.

— Проблемът е в това — продължи един от тях — че след първоначалния ентусиазъм много от работниците си направиха лупинг неофициално, за да могат да си стоят вкъщи и да се изпращат на работа едновременно.

— Но това е нечувано — протестът на Птакласп прозвуча неубедително. — Те не са различни хора, те сами на себе си го правят.

— Татко, тази мисъл никога никого не е спирала — възпротиви се ІІа. — Колко двайсетгодишни хора са спрели да се наливат до пълно оглупяване, за да отърват някакъв си четирийсетгодишен непознат от смърт, причинена от цероза на черния дроб?

Последва тишина, докато останалите се опитваха да проумеят казаното.

— Непознат ли? — несигурно отрони Птакласп.

— Същият човек, когато остарее — рязко уточни ІІа. — Това беше философско отклонение.

— Един от зидарите вчера се самонаби — мрачно сподели един ІІб. — Сби се със себе си заради жена си. А сега се побърква, защото не е наясно дали това е негова по-ранна версия или е някой, който още не е бил. Страх го е, че ще изтърве нишката. Има и по-лошо. Татко, плащаме на четиридесет хиляди души, а сме наели само две хиляди.

— Ще фалираме, нали това се опитваш да ми кажеш — уточни Птакласп. — Знам. Аз съм виновен. Само исках да ви оставя нещичко, нали разбирате. Не съм предполагал, че ще стане така. В началото всичко изглеждаше лесно.