Тери Пратчет - Пирамиди

Почувства се сякаш някой много бавно издухва плътта от костите му. Почувства, че е не по-значим от обикновена еднодневка. Еднодневка очевидно потребна, на която се отдава значимото уважение, но все пак си остава насекомо с всички съответно присъщи й права. И в стихията на този вторачен поглед му остана свобода на волята колкото на парченце папирус, понесен от ураган.

— Волята на царя е да бъде погребан в пирамида — отрони Диос с глас, какъвто сигурно е използвал Създателят, за да щрихира луната и звездите.

— Ъ-ъ — отрони Тепик.

— Царят ще има най-прекрасната пирамида — уточни Диос.

Тепик се предаде.

— O, добре. Чудесно. Да. Най-добрата, разбира се.

Птакласп грейна от облекчение, извади своята восъчна дъсчица със замах и измъкна писец от дълбините на перуката си. Знаеше, че главната работа е да приключи сделката колкото е възможно по-бързо. Само една дреболия да объркаш в такова положение и можеш да се окажеш на ръце с 1 500 000 тона варовик, обработен по поръчка.

— Тогава да бъде стандартният модел, да речем, о, вода в пустинята?

Тепик погледна към Диос, който си стоеше на мястото и този път на никого не мяташе бесни погледи, а се взираше в булдозите на Ентропията и ги опитомяваше единствено с усилие на волята си.

— Предполагам, някакъв по-голям — безнадежно се осмели да предложи монархът.

— Значи Президентският модел — уточни Птакласп. — Извънредно изключителен, о, осново на колоната на вечността. Ще пребъде в безкрая. Освен това специалната ни оферта за настоящата вечност са разнообразни съотношения с паракосмическа значимост, вградени в самата текстура на материала, напълно безплатно.

Погледна с очакване Тепик.

— Да. Да. Много добре — съгласи се Тепик. Диос пое дълбоко въздух:

— Царят изисква много повече от това — намеси се той.

— Така ли? — колебливо изрече Тепик.

— Наистина, Ваше величество. Вие изразявате желание за Вашия баща да бъде построен най-великият паметник — с равен глас изрече Диос.

Това си беше състезание, осъзнаваше Тепик, а той не знаеше правилата, не знаеше и как да играе и щеше да загуби.

— Така ли? O. Да. Да. Предполагам, наистина е така. Да.

— Пирамида, която няма равна на себе си в Джел — продължи Диос. — Това е волята на царя. Единствено това е правилно и редно.

— Да, да, нещо такова. Ъ-ъ. Два пъти по-голяма от обичайния размер — каза Тепик безразсъдно и изпита краткотрайно удовлетворение, като видя как Диос за миг загуби присъствието на духа си.

— Ваше величество? — възкликна той.

— Единствено това е правилно и редно.

Диос отвори уста, за да възрази, видя изражението на Тепик и я затвори.

Птакласп енергично дращеше, а адамовата му ябълка подскачаше нагоре-надолу. Подобно нещо се случва само веднъж в трудовата ти кариера.

— Може да се направи много красива облицовка от черен мрамор — предложи, без да вдига поглед. — Може би разполагаме точно с необходимото количество в кариерата, о, царю на небесната орбита — добави прибързано той.

— Много добре — отвърна Тепик. Птакласп си взе чиста плочка:

— Ще решим ли завършващият камък да бъде обкован в сплав на златото и среброто — в електрон? По-евтино е, ако се вгради от самото начало. Нали не искате да използвате само сребро, а покъсно да си кажете: „А защо да няма и?“

— Електрон, да.

— И обичайните помещения?

— Какво?

— Тоест гробната камера и външната камера. Предлагам модела Мемфис, много изискан избор, в комплект със супер голяма съкровищница, която е идеално подходяща за всичките онези нещица, с които човек просто не може да се раздели. — Птакласп обърна плочицата от другата страна и започна да пише. — И разбира се, подобни покои за Царицата, предполагам, о, Царю, който ще живееш вечно.

— Ъ-ъ? O, да. Да, мисля така да бъде — отвърна Тепик, като хвърли бегъл поглед към Диос. — Пълният комплект. Нали разбираш.

— После идва ред на лабиринтите — продължаваше Птакласп, като се опитваше да говори с равен глас. — Много са на мода този век. Лабиринтът е много важно нещо — няма смисъл да си правиш лабиринт, след като крадците вече са влизали. Може да съм старомоден, но все ще си падам по Лабиринтчетата. Както ние си говорим помежду си, може и да успеят да влязат, но никога няма да излязат. Струва малко по-скъпичко, но какво са парите в тия времена, о, владетелю на водите.

Нещо, с което не разполагаме, обади се предупредителен глас някъде от дълбините на главата на Тепик. Пренебрегна гласа. Сега беше в лапите на съдбата.