Тери Пратчет - Пирамиди

Копърко изсумтя.

— Да се износи? Да се износи? Не трябва да ми разправяш на мене за басма и износване. Какво ще стане, ако някой ограби гробницата след хиляда години, а той е в басма, кажи, де — какво? Ще се заклатушка до средата на коридора, може би ще удуши някого, признавам, но ще се яви разпасан, прав съм, нали? Лактите му веднага ще изскочат. Никога няма да го преживея.

— Но ти ще си мъртъв, учителю!

— Мъртъв? Какво общо има това с въпроса? — Копърко се ровеше из мострите. — Не, ще бъде зебло. Много е еластично зеблото. Освен това и добре се опъва. Ще може да набира чудна скорост из коридорите, ако някога му се наложи.

Царят въздъхна. Той самият би предпочел нещо лекичко, тафта например.

— И върви да затвориш вратата — добави Копърко. — Много духовито взе да става тук.

— А сега е време — заяви върховният жрец — да видим покойния ни баща. — Позволи си да пусне една малка усмивчица. — Сигурен съм, че той самият с нетърпение очаква този момент.

Тепик се замисли. Със сигурност той самият не очакваше с нетърпение събитието, но поне ще отклони вниманието им от идеята да го женят за роднините му. Протегна ръка надолу с жест, който, надяваше се, подхожда на цар, за да погали една от котките на палата. И това не се оказа добро решение. Съществото подуши ръката му, кръстоса поглед в стремежа си да мисли и след това захапа пръстите му.

— Котките са свещени — поясни Диос, шокиран от думите, изречени от Тепик.

— Котките с дълги крака, сребърна козина и презрително изражение може и да са — отвърна Тепик, като галеше ръката си. — Не зная за тази порода. Сигурен съм, че свещените котки не оставят мъртви ибиси под леглата. И съм убеден, Диос, че свещените котки, които живеят насред безбрежни пясъци, не влизат вътре да си вършат работата в сандалите на царя.

— Всички котки са си котки — уклончиво изрече Диос и добави: — Ако можем да сме така великодушни, че да ни последваме.

Той посочи отдалечената арка на Тепик.

Тепик бавно го последва. Струваше му се, че вече цели векове си е у дома, а още не се чувстваше добре. Въздухът беше прекалено сух. Дрехите му седяха като чужди. Прекалено горещо беше. Дори и сградите не бяха в ред. Например колоните. Вкъщи… тоест в Гилдията колоните бяха грациозни и надиплени, украсени в горната част с каменни чепки грозде и разни други работи. Тук колоните приличаха на масивни буци с форма на круша, а всичкият камък се беше стекъл в долната част.

Половин дузина слуги го следваха и носеха различни емблеми на царската власт.

Опита се да имитира походката на Диос и установи, че си припомня движенията. Завърташ тялото си в тази посока, после обръщаш глава насам и разперваш ръце на четиридесет и пет градуса спрямо тялото си, а дланите сочат надолу, след което се опитваш да помръднеш.

Жезълът на върховния жрец отекваше при всеки удар в големите каменни плочи — и слепец би могъл да върви бос из палата, като се води по следите от проядените с времето трапчинки, издълбани от Диос.

— Опасявам се, че ще намерим баща ни някак променен в сравнение с времето, когато го видяхме за последен път — започна Диос, за да завърже разговор, докато се движеха вълнообразно покрай фреската, на която царица Кхафут бе изобразена как приема Данъка от Световните царства.

— Ами да — отвърна Тепик, изумен от тона му. — Мъртъв е, нали?

— Това е едно от нещата, които имам предвид — отвърна Диос и Тепик се сети, че той не говори за тривиален въпрос като настоящото физическо състояние на царя.

Загуби и ума и дума във вледеняваща възхита. Не че Диос беше особено груб или безсърдечен, просто смъртта е дразнещ преход към вечния бизнес на съществуванието. Фактът, че хората умират, е просто едно неудобство, сякаш търсиш някого в дома му, а той е излязъл.

Странен свят, помисли си. Навсякъде има само заети с работа сенки и нищо никога не се променя. А аз съм част от този свят.

— Кой е този?

Сочеше към особено голям стенопис, на който бе нарисуван висок мъж с шапка, наподобяваща комин, и брада като въже. Караше колесница върху много други, значително по-малки хора.

— Името му е на елипсовидната фигурка там долу — превзето отговори Диос.

— Какво?

— Малкото овалче, Ваше величество — поясни жрецът.

Тепик се вгледа отблизо в гъсто изписаните йероглифи.

— Тънък орел, око, криволичеща линия, мъж с тояга, седнала птица, криволичеща линия — прочете той, а Диос примига.

— Навярно ще трябва да се посветим повечко на изучаването на съвременните езици — отбеляза той, когато малко се поопомни. — Името му е Пта-каба. Царува по времето, когато Империята Джел се разширява и обхваща териториите от Кръгло море до Рамковия океан и когато почти половината континент ни плаща данъци.