Тери Пратчет - Пирамиди

— Наистина ли трябва да нося тази златна маска?

— Ликът на Слънцето, Ваше величество. Предаван от поколение на поколение. Да, Ваше величество. При всички обществени изяви, Ваше величество.

Тепик надзърна през процепите за очите. Със сигурност лицето е красиво. Едва-едва се усмихваше. Спомни си как баща му един ден влезе в детската стая и беше забравил да си я свали — Тепик оврещя всичко наоколо.

— Доста е тежичка.

— С вековете става все по-тежка — отвърна Диос и му подаде направената от обсидиан Изкормваща кука на Справедливостта.

— Отдавна ли си жрец, Диос?

— От много години, Ваше величество, и като мъж, и като евнух.

— Татко каза, че си бил върховен жрец още по времето на дядо. Сигурно си много стар.

— Добре запазен, сър. Боговете са благосклонни към мен — отвърна Диос напук на неоспоримите доказателства. — А сега, Ваше величество, ако само бихме могли да хванем и това

— Какво е то?

— Медената пита на Плоденето, Ваше величество. Много е важна.

Тепик с жонглиране я намести.

— Предполагам, че си бил свидетел на много промени — любезно продължи той.

Мимолетно болезнено изражение се изписа по лицето на стария жрец, но отмина много бързо, сякаш се бе забързало за някъде.

— Не, Ваше величество — невъзмутимо произнесе той, — имам голям късмет.

— O. Какво е това?

— Снопът на Изобилието, Ваше величество. Изключително значим, много символичен.

— Ако можеш, пъхни ми го под мишницата… Някога чувал ли си за канализация, Диос?

Жрецът щракна с пръсти на един от прислужниците.

— Не, Ваше величество — отвърна той и се наведе напред. — Това е Усойницата на Мъдростта. Просто ще я натикам тука, става ли?

— Все едно, че са кофи, само че не са така, ъ-ъ, миризливи.

— Това звучи ужасно, Ваше величество. Миризмата пази от лоши влияния, както разбирам. Това, Ваше величество, е Кратуната на Водите на Небесата. Ако можем само да повдигнем брадичката си…

— Необходимо ли е всичко това? — неясно попита Тепик.

— Традицията го изисква, Ваше величество. Ако само успеем да пренаредим малко нещата, Ваше величество… ето го Тризъбото Копие на Водите на Земята. Мисля, че ще можем да свием този пръст около него. Ще трябва да помислим за сватбата ни, Ваше величество.

— Не съм сигурен, че си подхождаме, Диос.

Върховният жрец се усмихна само с устни.

— Ваше величество обича да се шегува, Ваше величество — отбеляза изтънчено. — От първостепенна важност обаче е да се ожените.

— Опасявам се, че всички момичета, които познавам, са в Анкх-Морпорк — надуто заяви Тепик.

Знаеше дълбоко в сърцето си, че това обобщено понятие се отнася до г-жа Якичка, която му оправяше леглото в шести клас, и една от прислужничките, която се привърза към него и винаги му даваше допълнително сос. (Но… и пулсът му се учести при този спомен… провеждаше се и Бал на Убийците и тъй като обучаваха младите убийци да се движат свободно в обществото и от тях се очакваше добре да танцуват, а и тъй като добре скроената черна коприна и дългите крака привличаха определен тип по-възрастни жени, те се въртяха и вихреха по цяла нощ, докато въдухът натежи от мускус и глад. Чидър с простодушното си открито лице и освободени маниери всеки път побеждаваше, после се прибираше и си лягаше късно дни наред след бала и все заспиваше по време на часовете…)

— Много неподходящо, Ваше величество. Бихме изисквали съпруга, добре запозната със съблюдаването на обредите. Разбира се, нашата леля е на разположение, Ваше величество.

Последва шумна тупурдия. Диос въздъхна и направи знак на слугите да съберат предметите от земята.

— Ако само можем да започнем отново, Ваше величество? Това е Зелката на Растителния Прираст…

— Моля? — прекъсна го Тепик. — Нали не те чух да казваш, че би трябвало да се оженя за леля си?

— Чухте ме, Ваше величество. Браковете вътре в семейството са гордост в традицията на нашето потекло — отвърна Диос.

— Но моята леля си ми е леля.

Диос завъртя очи. Непрекъснато бе съветвал покойния цар да се погрижи за образованието на сина си, но човекът упорито си знаеше все своето. Сега щеше да му се наложи да прави и това в движение. Реши, че боговете го проверяват. За да изградиш един монарх са нужни десетилетия, а той разполагаше със седмици.

— Да, Ваше величество — търпеливо потвърди той. — А освен това тя е Ваш чичо, Ваш братовчед и Ваш баща.

— Чакай малко. Баща ми…

Жрецът вдигна ръка, за да го успокои.