Тери Пратчет - Пирамиди

Тепик осъзна какво е странното в речта на човека. Диос беше в състояние да преобърне всяко изречение, ако по този начин може да избегне употребата на минало време. Посочи друг стенопис.

— А тя? — запита.

— Това е Царица Кха-леон-ра-пта — отвърна Диос. — Завладява царството Хоуондаленд чрез кражба. Това става по времето на Втората Империя.

— Но тя е мъртва? — уточни Тепик.

— Да, доколкото знам — потвърди върховният жрец след най-кратка от кратките паузи.

Миналото време несъмнено притесняваше Диос.

— Научил съм седем езика — заяви Тепик спокоен, че бележките, които беше получил по три от тях ще си останат достояние единствено на дневниците на Гилдията.

— Наистина ли, Ваше височество?

— O, да. Морпоркиански, вангълметски, ефебски, лаотациански и… няколко други…

— Аха.

Диос кимна, усмихна се и продължи да води процесията по коридора, като лекичко накуцваше, но все още мереше крачката си подобно на тиктакането на вековете.

— Варварските земи…

Тепик погледна баща си. Балсаматорите добре си бяха свършили работата. Чакаха го да потвърди.

Една част от Тепик, която все още обитаваше Анкх-Морпорк, казваше: „Това е мъртво тяло, увито в превръзки, сигурно не си мислят, че по този начин ще му помогнат да се почувства по-добре? В Анкх си умираш, погребват те или те изгарят, или те хвърлят на гарваните. Тук се влага друг смисъл — просто малко забавяш темпото и получаваш най-добрата храна. Ама че нелепост, как може да се управлява подобно царство? Изглежда си мислят, че да си умрял е като да си глух — трябва само да ти говорят по-високо.“

Но втори, по-възрастен глас му казваше: „Управлявали сме подобно царство в продължение на седем хиляди години. И най-скромният производител на пъпеши има потекло, което би накарало царете по други земи да изглеждат като мухи еднодневки. Притежавали сме континента, преди да се наложи отново да го разпродадем, за да си платим пирамидите. Дори и не си помисляме за други страни, по-млади от три хиляди години. И май всичко това върши работа.“

— Здравей, татко — изрече той. Сянката на Тепикамон XXVII, която го наблюдаваше изкъсо, забързано премина през стаята.

— Изглеждаш добре! Радвам се да те видя! Виж, има един неотложен проблем. Моля те, обърни внимание, става дума за смъртта…

— Казва, че се радва да Ви види — заяви Диос.

— Можеш ли да го чуваш? — попита Тепик. — Аз нищо не чувам.

— Мъртвите, естествено, разговарят чрез жреците — обясни жрецът. — Така повеляват обичаите, Ваше величество.

— Но той може да ме чува, нали?

— Разбира се.

— Размишлявах за тази работа с пирамидата и слушай, не съм много убеден в нея.

Тепик се наведе по-ниско.

— Леля праща поздрави — високо изрече той. Замисли се за казаното: — Моята леля, не твоята.

„Надявам се“, добави на ум.

— Чуваш ли? Чуваш ли? Можеш ли да ме чуеш?

— Изпраща Ви поздрави от света на отвъдното — преведе Диос.

— Да, бе, предполагам, че и това правя, но ЧУЙ ме, не искам да си навличаш много неприятности и да строиш…

— Татко, ще ти построим великолепна пирамида. Наистина ще ти хареса в нея. Ще има кой да се грижи за теб, там нищо няма да ти липсва. — Тепик хвърли поглед към Диос, за да намери потвърждение на думите си. — Нали ще му хареса?

— Не ИСКАМ никаква пирамида! — запищя царят. — Тук съществува цяла интересна вечност, която още не съм видял. Забранявам ви да ме слагате в пирамида!

— Казва, че това е много правилно и че Вие сте един достопочтен син — оповести Диос.

— Можеш ли да ме видиш? Колко пръсти съм вдигнал? Мислиш си, че е забавно, така ли, да прекараш остатъка от смъртта си под милиони тонове скали, като се наблюдаваш как се разпадаш на трошички? Това ли е представата ти за приятна вечност?

— Тук става доста силно течение, Ваше величество — отбеляза Диос. — Може би е време да се захващаме на работа.

— Както и да е, просто не можеш да си го позволиш!

— Освен това ще поставим любимите ти фрески и статуи заедно с теб. Това ще ти хареса, нали — отчаяно изреждаше Тепик. — Всички твои джунджурийки ще си бъдат около тебе. Ще му хареса, нали? — попита той Диос, докато се връщаха в тронната зала. — Само че не знам защо някак си останах с усещането, че на него много-много не му харесва всичко това.

— Уверявам Ви, Ваше величество — натърти Диос, — той не би могъл да има никакво друго желание.

Там, в залата за балсамиране Цар Тепикамон XXVII се опита да потупа Ембри по рамото, но без всякакъв ефект. Отказа се и седна до себе си.