Тери Пратчет - Пирамиди

Обаче винаги се намират волни души, които биха дръзнали да се впуснат в безразсъдно съществуване извън беззаконието. Петима мъже, отговарящи на това описание, предпазливо се приближаваха до триото, за да ги запознаят със специалитета на седмицата — прерязано гърло плюс кражба и погребение в речна кал по Ваш избор.

Обикновено хората странят от убийците поради инстинктивното си усещане, че на убиването на хора срещу много големи суми пари не се гледа с добро око от боговете (които, общо взето, предпочитат хората да биват убивани срещу съвсем малки суми или напълно безплатно) и че това действие води до високомерие, което пък си е божие възмездие. Боговете страшно упорито вярват в справедливостта, поне в тази й част, която засяга хората. Знае се, че я раздават понякога с такова въодушевление, та дори хората километри околовръст се превръщат в керамика.

Черният цвят на убийците обаче не плаши всекиго и в някои сектори от обществото се счита за особено престижно да убиеш убиец. Нещо като да размажеш шестица на игра на конски кестени.

Общо взето, тримцата, които сега се клатушкаха на фона на пустия дъсчен Месингов мост, си бяха мъртвешки пияни убийци и мъжете зад тях бяха твърдо решени да поставят значителната запетайка между прилагателните.

Чидър се блъсна в един от хералдическите дървени хипопотами 10 10 Една от двете# легенди за основаването на АнкхМорпорк гласи, че двамата братя сираци, които построили града, в действителност били намерени и отгледани от хипопотам и закърмени с хипопотамско мляко (лит. ориджепъл, въпреки че някои историци твърдят, че това е неправилен превод на орджапъл, вид шкаф за напитки със стъклена вратичка). Осем хералдически хипопотама опасват моста, наредени с лице към морето. Казват, че ако някога над града надвисне заплаха, те ще избягат. # Според другата легенда, която гражданите обикновено не разказват, дори в още по-антични времена група мъдреци оцелели при потоп, пратен от боговете, като си построили огромен кораб и на този кораб качили по двама представители от всеки животински вид, съществувал по онези времена на Диска. Няколко седмици по-късно насъбралият се животински тор натежал и корабът започнал да гази дълбоко във водата и затова — продължава историята — го изсипали от страната на единия борд и нарекли мястото Анкх-Морпорк. , които бяха наредени по моста откъм морето, отскочи от него и се просна на парапета.

— Драйфа ми се — оповести той.

— Ами давай — отвърна Артур, — реката е затова.

Тепик въздъхна. Изпитваше влечение към реките, които според него бяха създадени, за да има водни лилии на повърхността им и крокодили по-надолу, а Анкх винаги го потискаше, защото ако пуснеш в нея водна лилия, цветето ще се разпадне. Реката събираше водите си от огромните наносни равнини чак до планините Овнерог и докато пресече Анкх-Морпорк, град с едномилионно население, можеше да се нарече течност, единствено защото се движеше по-бързо от сушата наоколо. Всъщност ако повърнеш в нея, сигурно ще я направиш мъничко по-чиста.

Той втренчи поглед в тънката струйка, която се процеждаше между централните колони, и после вдигна очи към сивия хоризонт.

— Слънцето се надига — сподели с другите.

— Не помня да съм ял и него — промърмори Чидър.

Тепик отстъпи назад, нож раздра въздуха покрай носа му и се зарови в хълбока на хипопотама до него.

Фигурите наизлязоха от маранята. Тримата убийци инстинктивно се скупчиха един до друг.

— Само да се доближите до мен и ще съжалявате — изстена Чидър, като се хвана за стомаха си. — Почистването ще е ужасяващо.

— Ха, какво си имаме тук? — започна тарторът на групата.

В подобни обстоятелства се казват точно такива неща.

— Гилдията на крадците, нали? — осведоми се Артур.

— Не — отрече тарторът — ние сме малкото и непредставително малцинство, което придава лошо име на останалите. Дайте ни вашите ценности и оръжия, ако обичате. Нали разбирате, че това няма ни най-малко да повлияе на крайния резултат. Просто да ограбваш трупове е неприятно и унизително.

— Да им се нахвърлим, а? — несигурно предложи Тепик.

— Я не гледай към мен — възрази Артур. — И с атлас не мога да си намеря задника.

— Наистина ще има да съжалявате, когато повърна — предупреди Чидър.

Тепик осъзнаваше, че ножовете за мятане са напъхани в двата му ръкава и че шансът му да измъкне поне един нож, докато е още жив, за да го метне е много нищожен.