Тери Пратчет - Пирамиди

Но виното беше добро — не обаче от изключително добрите вина, не и от големите реколти. Но чак сега Тепик разбра защо целия ден го беше боляла главата.

Виновен беше обратният махмурлук. Приятелят му беше купил четири бутилки от иначе доста обикновено бяло вино. Причината да е толкова скъпо беше, че гроздето още предстоеше да бъде засято. 8 8 Обратното вино се прави от грозде, което спада към растенията, наречени ретемпорални. Вирее само по високите магически полета. Обикновените растения се развиват, след като семената се посадят — при ретемпоралните рестения всичко е в обратен ред. Въпреки че обратното вино опиянява по обичайния начин, въздействието на храносмилателната система върху молекулите му предизвиква необичайна реакция, чийно краен ефект е да върне произтичащия махмурлук обратно във времето към момент, отстоящ на няколко часа от времето на изпиване на виното.

Светлината се движи бавно, мързеливо по Диска. Не бърза за никъде. Защо да се притеснява? При скоростта на светлината навсякъде си е едно и също място.

Цар Тепикамон XXVII наблюдаваше как златният диск се носи над ръба на света. Ято жерави излетя от покритата с мараня река.

Съзнателно изпълняваше дълга си, помисли си. Никой никога не му е обяснявал как да кара слънцето да изгрява, реката да прелива и житото да расте. Как се правят тези работи? В края на краищата той е богът. Би трябвало да знае. Но не знаеше и беше живял с адската надежда, че всичко ще си функционира правилно, и май номерът минаваше. Проблемът е в това, че ако нещата се объркат, нямаше да знае причината. В един от постоянните си кошмари виждаше как Диос, върховният жрец, го разтърсва една сутрин, за да го събуди… Само че нямаше да е сутрин, разбира се, а в палата са разпалени всички светлини, сърдита тълпа се е събрала и негодува в обсипания със звезди мрак навън и всеки го гледа с очакване…

А всичко, което би могъл да каже в такъв миг, щеше да гласи: „Извинете.“

Мисълта го ужасяваше. Колко лесно е да си представиш как се образува лед по реката, как вечният студ обрамчва палмите и прекършва листата им (които се натрошават при удара в замръзналата земя), а птиците падат бездиханни от небето…

Сянка се плъзна върху него. Вдигна поглед — очите му, замъглени от сълзите, видяха сивия празен хоризонт и устата му зейна от ужас.

Изправи се, запокити одеялото назад и вдигна ръце нагоре в смирена молитва. Но слънцето си беше отишло. Той е богът, това си е негова работа, тук е, за да върши точно тази работа, а не оправда надеждите на хората си.

Сега чуваше в ума си гнева на тълпата — надигащият се рев на недоволство започна да изпълва ушите му, ритъмът стана настойчив и познат и достигна до нивото, при което вече не се набиваше вътре в него, а го избиваше навън в онази солена синя пустиня, където слънцето винаги грееше, а лъскави фигури се носеха на колесници из небето.

Фараонът се повдигна на пръсти, отметна глава назад и простря криле. И скочи.

Докато се рееше из небето, с изненада чу тъп удар зад себе си. А слънцето се подаде иззад облаците.

По-късно фараонът се чувстваше дълбоко смутен от случката.

Тримата новоизпечени убийци вървяха с клатушкане по улицата, аха-аха да тупнат, но все не падаха и се опитваха да пеят „На магьосника жезълът си има топка накрая“ в съзвучие или поне в една тоналност.

— И е голяма, и кръгла, и тежи три до… — пееше Чидър. — Ех, да му… В какво стъпих?

— Някой да знае къде сме? — попита Артур.

— Ние… ние вървяхме към Гилдията — отговори Тепик, — само че някак си сме попаднали на грешен път — онова там е реката. Надушвам я.

Предпазливостта проникна през алкохолната броня на Артур.

— Може да има опасни чув… чве… човеци наоколо по т’ва време на нощта — осмели се да напомни той.

— Да — с удовлетворение потвърди Чидър — ние сме. Имаме си и документ за доказателство. Взели сме си изпита и всичко. Ще ми се да видя дали някой би опитал нещо с нас.

— Точно така — съгласи се Тепик, като се облегна върху него в търсене на колеблива опора. — Ще ги сцепим от оная работа до как-му-беше-името.

— Точно!

Неуверено се заклатушкаха по Месинговия мост.

Всъщност наистина имаше опасни човеци наоколо из сенките, предшестващи зората, и понастоящем те се намираха на двайсетина крачки зад тях.

Сложната система на криминалните Гилдии в действителност не превърна Анкх-Морпорк в по-безопасно място. Системата просто рационализира опасностите и ги постави на постоянна и надеждна основа. Основните Гилдии поддържаха реда в града по-задълбочено и определено с по-голям успех в сравнение с постиженията на някогашната Стража и си беше истина, че всеки крадец на свободна практика и без лиценз, заловен от Гилдията на крадците се оказваше в скоро време задържан за съставяне на доклади по социални допитвания, а освен това му заковаваха и коленете едно за друго. 9 9 Когато Гилдията на Крадците обяви Обща стачка в Годината на Очарователната леност, реалното ниво на престъпността се удвои.