Тери Пратчет - Ерик

— А, това не е моя работа. Аз не управлявам. Достатъчно работа си имам и само да създавам. Не очаквай от мене и да управлявам. Имам още куп други вселени, да знаеш — добави с нотка обвинение в гласа. — Имам си списък със задължения, дълъг като ръката ти.

Протегна ръка и някъде изпод себе си измъкна голяма книга с кожена подвързия, върху която очевидно си седеше. Отвори я с проскърцване.

Ринсуинд усети, че някой подръпва плаща му.

— Гледай — каза Брик. — Нали това не е… Той, а?

— Той казва, че е — отвърна Ринсуинд.

— Какво правим тук?

— Не зная.

Творецът ги гледаше кръвнишки.

— Я по-тихо там, моля — обади се.

— Ама слушай — изсъска Ерик, — ако наистина е твореца на света, този сандвич е религиозна реликва!

— Бога ми — немощно изрече Ринсуинд. Векове откак не бе ял. Питаше се какво ли е наказанието за изяждане на почитан обект. Сигурно е жестоко.

— Сложи го някъде в някой храм и милиони хора ще се стичат да го гледат.

Ринсуинд предпазливо повдигна горната филийка хляб,

— Няма майонеза — обяви. — Това има ли значение?

Творецът прочисти гърлото си и зачете на глас.

Астфгл се носеше като на сърф надолу по хребета на ентропията — една ядосана червена искра всред вихрите на интерпространството. Сега беше така ядосан, че и последните останки от самоконтрола му се топяха: наперената му качулчица със стилните рогчета се бе превърнала в пурпурен парцал, който се вееше от върха на един от огромните завити овнешки рога, обрамчващи черепа му.

Червената коприна на гърба му се разпра с твърде чувствен звук и крилете му се разпериха.

Общоприето е да се представят като кожени, но никоя кожа не би могла да оцелее повече от няколко секунди в подобна околна среда. Освен това не може достатъчно добре да се сгъва.

Тези именно криле са направени от магнетизъм и оформено пространство. Разперват се, докато станат на ефирно покритие върху нажежения до бяло небесен свод и се движат така бавно и неумолимо, както възникват цивилизациите.

Все още имаха вид на криле на прилеп, но това беше само в името на традицията.

Някъде около 29-тото хилядолетие беше задминат незабелязано от нещо малко и продълговато и очевидно още по-ядосано от самия него.

Нужни са осем заклинания, за да стане светът. Ринсуинд достатъчно добре го знаеше. Известно му беше, че книгата, в която могат да се намерят, се казва Октаво. Все още беше в наличност в библиотеката на Невидимия Университет, понастоящем — в запоена желязна кутия на дъното на специално изкопана шахта, където можеха да се контролират магическите й излъчвания.

Много пъти Ринсуинд се бе питал как е започнало всичко. Беше си представял някаква експлозия, насочена в обратна посока, следствие на която ревящи междузвездни газове са се групирали, за да формират А’Туин; или поне си бе представял гръмотевичен тътен или нещо подобно.

Вместо това се чу леко дрънкане на струна и там където нямаше Диск, там се появи Диск, като че ли през цялото време се е крил някъде.

Освен това осъзна, че усещането, че падаш, с което се бе научил да живее, е усещане, с което вероятно и ще умре. След като под него се появи светът, със себе си донесе и специалното предложение на настоящата вечност:

— Земното притегляне, на ваше разположение с богат избор на гравитационни сили, в зависимост от най-близкото масивно планетно тяло.

Ринсуинд каза, както често се случва в подобни случаи:

— А-а-а-а.

Творецът, все още седнал във въздуха, се оказа до него, докато той самият се носеше право надолу.

— Хубавички облаци, не мислиш ли? Добра работа свърших с облаците — отбеляза.

— А-а-а-а — повтори Ринсуинд.

— Има ли нещо?

— А-а-а-а.

— Това сте вие хората — каза Творецът. — Все хвърчите нанякъде — Наведе се по-близо до него. — Не е моя работа, но често съм се питал какво ли минава през главите ви.

— След минутка, това ще са краката ми — изпищя Ринсуинд.

Ерик, който падаше успоредно с него, го дръпна за глезена.

— Не се говори така с твореца на вселената! — изкрещя. — Просто му кажи да направи нещо, за да омекоти земята, нещо такова!

— А-а, де да знам дали мога да го направя — каза Творецът. — Има причинни ограничения. Инспекторът ще ме нагази като цял тон от, тон от, тон от тежест — добави. Сигурно бих могъл да ви чукна в някое наистина шуплесто блато. Или пък в плаващи пясъци — много се търсят в момента. Мога да ви спретна завършен образец плаващи пясъци с тресавище и мочурище, en suite 17 17 Б.пр. В комплект , няма проблеми.