Тери Пратчет - Ерик

Е, това беше началото.

Чу се още някакво пукване, в резултат на което малко бяло копченце за риза се пръкна и нежно се завъртя около оста си сред вакуума.

Смърт малко се поотпусна. Естествено, ще бъде нужно известно време. Ще последва антракт, преди всичко това да се усложни дотам, че да произведе облаци от газ, галактики, планети и континенти, да не говорим за мъничките тирбушонести нещица, гърчещи се в тинести вирове и питащи се дали еволюцията си заслужава целия труд да си развиваш перки, крака и прочие там работи. Но бе дадено началото на една непрестанна насока на развитие.

Всичко, което се искаше от него е да бъде търпелив, а той добре владееше това умение. Много скоро ще се появят живи същества, които ще се развиват като луди, ще тичат и ще се смеят окъпани в светлината на новото слънце. Ще се уморяват. Ще остаряват.

Смърт се облегна. Той можеше да чака.

Когато и да им потрябва, винаги е насреща.

Възникна Вселената.

Всеки космолог, привърженик на теорията за периодично възникващата Вселена ще ви каже. че цялата интересна работа е станала през първите две-три минути, когато нищото се струпало, за да образува пространство и време, и се появили множество действително дребнички черни дупки и тъй нататък. Казват, че след това само се е превърнала в нещо, ами, нещо веществено. В общи черти била готова, с изключение на микровълновата радиация.

Погледната отблизо, обаче, притежавала някаква безвкусна привлекателност.

Дребният човечец сбръчка нос.

— Прекалено показно е — каза. — Целият този шум не ви е нужен. Същата работа щеше да свърши едно Голямо Съскане, или малко музика.

— Тъй ли? — запита Ринсуинд.

— Ъхъ, а изглеждаше и бая несигурно около границата на двете пикосекунди. Определено е с малко кофти пълнеж. Ама така е тия дни. Никакъв майсторлък. Като бях малък, нужни бяха дни, за да направиш вселена. Направо гордост да те изпълни. Сега само я нахвърлят на бърза ръка, после — хоп обратно на камиона и да я няма. А, знаеш ли какво още?

— Не? — хилаво се обади Ринсуинд.

— Чупят си от нея извън обекта. Хващат си някой наоколо, дето иска да си поразшири вселената и после научаваш, че са я подпряли с кръпки от небосклон и са я чейнджнали някъде срещу някакво разширение.

Ринсуинд се втрещи в нещо.

— Кой си ти всъщност?

Човекът извади молива иззад ухото си и замислено се загледа в пространството около Ринсуинд.

— Аз правя неща — каза.

— Какви по-точно?

— Ти какви искаш?

— Ти си Творецът!

Дребният човечец придоби много притеснен вид:

— Не –ът. Не –ът. Само един от. Не сключвам договори за големите работи, за звездите, за газовите гиганти, за пулсарите и тъй нататък. Специализиран съм в това, на което може би му казвате „доставка по заявка“ — Погледна ги с дръзка гордост. — Сам си правя всичките дървета, да знаете — довери ми се. — С майсторлък. Години са нужни да се научиш как се прави дръвче. Дори и иглолистните си правя.

— О — каза Ринсуинд.

— Няма защо да търся някой да ми ги довършва. Никакво допълнително договаряне, това е мотото ми. Мръсниците все те карат да висиш наоколо, докато ти инсталират звезди или каквото и да е — Човечецът въздъхна. — Знаете ли, хората си мислят, че сигурно е много лесно да се твори. Мислят си, че е нужно само да се носиш над водите и от време на време да помахваш с ръце. Въобще не е така.

— Не е ли?

Дребният човечец отново си почеса носа.

— Бързо ти се изчерпват идеите за снежинки, например.

— О-о.

— Почваш да си въобразяваш, че е лесна работа да пробуташ няколко еднакви снежинки.

— Така ли?

— Мислиш си: „Съществуват милиарди, трилиони, квадрилиони снежинки — никой няма да забележи“. Но ето къде професионализмът си казва думата, така да се каже.

— Така ли?

— Някои хора — и тук точно творецът хвърли хаплив поглед към безформената материя, която все още течеше покрай тях, — си мислят, че е достатъчно само да въведеш някои основни физически формули, а после да вземеш парите и да си бягаш. След милиард години навсякъде по небето се появяват течове и черни дупки, големи колкото главата ти, а когато вземеш да се жалваш, на гишето се явява само някакво момиче, което казва, че не знае къде е шефът. Мисля, че хората обичат да усещат индивидуалния подход, какво ще кажете, а?

— Ъ-ъ — отговори Ринсуинд. — Значи… когато някой го тресне гръм …ъ-ъ… причината не е само в оная работа с разреждането на електричеството и високия волтаж и така нататък… ъ-ъ… наистина ли това искаш да кажеш’!