Тери Пратчет - Ерик

Само да имаше и малко майонеза, животът щеше да се окаже страхотно различен. По-пикантен и сигурно с малко повече каймак.

Пътуването с магия винаги е придружено със значителни неудобства. Усещаш, например, че стомахът ти изостава.

А душата ти се изпълва с ужас, защото местоназначението винаги е малко неясно. Това не значи, че можеш да попаднеш където и да е. „Където и да е“ представлява много ограничен обхват от варианти, в сравнение с видовете места, до които магията би могла да те пренесе. Пътуването само по себе си е леко. Истинското усилие е съсредоточено в отиването на такова местоназначение, на което, например, би имал възможност да оцелееш едновременно в четирите измерения.

Всъщност, вероятността за грешка е толкова голяма, че е истинско облекчение да попаднеш на някаква обикновена пещера с пясъчен под.

На далечната й страна се виждаше врата.

Несъмнено, вратата беше забранителна. Имаше такъв вид, сякаш майсторът й е изучавал всичките врати на килии, които е успял да открие и е отишъл да измайстори версия, достойна за цял зрителен оркестър. Повече наподобяваше портал. По ронещата се арка беше изографисано някакво древно и навярно ужасяващо предупреждение, но му беше съдено да си остане непрочетено, защото върху него беше залепена ярка бележка, на която пишеше червено на бяло: „Не е нужно да си «прокълнат», за да работиш тук, но би помогнало!!!“

Ринсуинд хвърли един поглед на бележката:

— Разбира се, мога да я прочета, но не й вярвам.

— Многото удивителни — продължи като клатеше глава — са сигурен признак за болен ум.

Погледна зад себе си. Пламтящите очертания от магическия кръг на Ерик избледняха и угаснаха.

— Нали разбираш, не че съм придирчив — каза. — Ама просто ми се стори, че си можел да ни върнеш в Анкх. Това не е Анкх. Познаваш по дребните детайли, като например блещукащите червени сенки и далечните писъци. В Анкх писъците обикновено се чуват много по-отблизо — добави.

— Струва ми се, че се справих много добре като въобще го задействувах — въздържано каза Ерик. — Не се очаква да можеш да задействуваш магически кръгове в обратната посока.

На теория това значи, че си стоиш в кръга, а действителността се движи покрай тебе. Струва ми се, че се справих много добре. Виж ти — добави, а гласът му изведнъж затрептя от ентусиазъм — ако трябва да напишеш кодекса на източника отзад напред, а това именно е най-трудната работа, трасираш го през високо ниво…

— Да, да, много умно. Какво ли ще ви хрумне на вас, хората, по-нататък — прекъсна го Ринсуинд. — Само че ние сме, да, струва ми се, че е твърде вероятно да сме в Ада.

— О-о?

Липсата на реакция от страна на Ерик възбуди любопитството на Ринсуинд.

— Разбираш ли? — добави. — Мястото, където са всичките демони.

— О-о?

— Общоприето е, че не е хубаво да си на такова място — каза Ринсуинд.

— Мислиш ли, че може би ще успеем да им обясним?

Ринсуинд се замисли. Когато се стигнеше до подобна ситуация, не беше съвсем наясно какво точно могат да ти направят демоните. Но определено знаеше какво хората могат да ти направят и след един живот, прекаран в Анкх-Морпорк, това местенце можеше да се окаже по-доброто от двете. Във всеки случай, по-топличко е.

Погледна към Чука на вратата. Беше черен и ужасен, но това нямаше значение, защото така беше завързан, че не можеше да се използува. До него, в разтрошената дървена плоскост беше инсталиран звънец — по всичко личеше, че тази работа бе наскоро свършена от някой който нито знае какво прави, нито иска да го направи. Ринсуинд натисна звънеца с експериментална цел.

Произведеният звук може би някога е бил популярна мелодийка, вероятно написана от опитен композитор, осенен в някой кратък миг на екстаз от музиката на небесните сфери. Сега обаче се чу само едно бим-бам-бум.

А би било лениво разточителство на езикови средства да се каже, че нещото отворило вратата, беше кошмарно. Обикновено кошмарите са доста налудничави явления и е много трудно да обясниш на слушателя си, какво пък чак толкова ужасяващо има в това, че чорапите ти оживяват или че от живия плет изскачат гигантски моркови. Нещото беше от оня вид страховити неща, които могат да бъдат създавани само от хора, които си седят и мислят ужасяващи мисли много ясно. Притежаваше повече пипала отколкото крака, но по-малко ръце, отколкото глави.

Освен това имаше и значка.

На значката пишеше: „Казвам се Ъргълфлогъ, Изчадие от Пъклото и Омразен Пазител на Портала на Ужаса: Какво мога да направя за Вас?“