Тери Пратчет - Музика на душата

— Какво има? Просто обичам твърдо сварени яйца — рече той.

— И малко кокс.

— И две твърдо сварени яйца.

— И малко кокс.

— Седемдесет и пет долара — рече Глод, докато седяха. — Колко е три по седемдесет и пет долара?

— Много долари — рече Лиас.

— Повече от двеста доллара — каза Имп.

— Никога даже не съм виждал двеста долара — каза Глод. — Не и буден.

— Ще събираме ли пари? — попита Лиас.

— Не можем да съберем пари като музиканти — каза Имп. — Такъв е Законът на Гиллдията. Ако те хванат, взимат ти инструмента и ти го набутват… — Той млъкна. — Да речем само, че не е много веселло да си флейтист — довърши по памет.

— Не бих казал, че и да си тромбонист е много весело — рече Глод, докато ръсеше с чер пипер плъха си.

— Сега не мога да се върна вкъщи — каза Имп. — Казах, че ще… Още не мога да се върна вкъщи. Даже и да можех, ще трябва да събирам моноллити като братята ми. Единственото, което ги интересува са праисторически кръгове от мегаллити.

— Ако аз се върна сега у дома — рече Лиас, — ще бъхтя друиди с бухалката.

И двамата много внимателно се отдалечиха един от друг.

— Тогава да свирим някъде, където Гилдията няма да ни намери — весело рече Глод. — Да намерим някъде нещо да се побъхтим…

— Аз имам бухалка — гордо рече Лиас. — С пирон на нея.

— Искам да кажа, работа за през нощта — каза Глод.

— Ама тя и нощем си има пирон.

— Случайно знам — започна Глод, като изостави тази тема, — че в този град съществуват много места, които не обичат да плащат данъците на Гилдиите. Бихме могли да направим няколко кръгчета и да съберем парите без никакъв проблем.

— И тримата заедно? — попита Имп.

— Естествено.

— Но ние свирим музика за джуджета, човешка и троллска музика — каза Имп. — Не съм сигурен, че си пасват една с друга. Искам да кажа, джуджетата сллушат тяхната си музика, хората сллушат човешка музика, троллите сллушат троллска музика. Какво ще се поллучи, ако ги смесим и трите? Ще бъде ужасно.

— Разбираме се екстра — каза Лиас, като се изправи и си взе солта от тезгяха.

— Ние сме музиканти — каза Глод. — Не е същото с истинските хора.

— Ъхъ, така е — рече тролът.

Лиас седна.

Чу се пращене.

Лиас се изправи.

— О! — рече.

Имп се пресегна. Бавно и много внимателно той вдигна останките от лирата си от пейката.

— Ох! — рече Лиас.

Една струна се сви на кълбо с тъжен тих звук.

Беше все едно да гледаш как умира котенце.

— Спечеллих я в Айстедфод — каза Имп.

— Дали не може да се залепи отново? — попита Глод, най-сетне.

Имп поклати глава.

— Никой, който знае как, не е останал в Лламедос.

— Да, но на Улицата на Изкусните Занаятчии…

— Истински съжалявам. Наистина истински съжалявам, не знам как се озова там.

— Не беше виновен ти.

Имп се опита безуспешно да сглоби няколко късчета. Но музикален инструмент не може да се поправи. Спомни си какво казваха старите бардове. Те имат душа. Всички инструменти имат душа. Ако се счупят, душата излиза от тях, отлита като птица. Нещото, което се сглобява след това, е просто предмет, обикновена сглобка от дърво и тел. Може и да свири, би могло дори да заблуди някой случаен слушател, но… Все едно да бутнеш някого от скала, а после да го съшиеш и да очакваш да се съживи.

— Хм… може би ще успеем да ти купим друга тогава, а? — рече Глод. — Има един… много хубав мъничък магазин в „Гърбините“…

Млъкна. Разбира се, че съществуваше един много хубав мъничък магазин в „Гърбините“. Винаги беше съществувал.

— В „Гърбините“ — повтори той, за по-сигурно. — Няма начин да го няма. В „Гърбините“. Да. От години е там.

— Не и такава — рече Имп. — Преди майсторът даже да докосне дървото, той трябва да престои две седмици увит във воллска кожа в някоя пещера зад водопад.

— Защо?

— Не знам. По традиция. Трябва да освободи съзнанието си от всичко, което го отвллича.

— Трябва да има някакъв друг начин, въпреки всичко — каза Глод. — Ще купим нещо. Не можеш да си музикант без инструмент.

— Нямам никакви пари — каза Имп.

Глод го потупа по гърба.

— Това няма значение — рече той. — Имаш приятели! Ние ще ти помогнем! Най-малкото, което можем да направим.

— Но ние похарчихме всичко, което имахме, за храна. Нямаме повече пари — каза Имп.

— Това е негативен поглед върху нещата — каза Глод.

— Ами, да. Друг нямаме, налли разбираш?

— Ще измисля нещо — каза Глод. — Аз съм джудже. Ние разбираме от пари. На практика „разбирам от пари“ е второто ми име.