Тери Пратчет - Захапи за врата

„Не е тук с нас, нали?“ — усъмни се Пердита.

„Че ти не знаеш ли?“ — учуди се Агнес и се отдръпна още малко от графа.

„Е, бих казала, че не е тук, но дали аз си го мисля или?…“

„Стига, де, нали и двете сме уверени, че се е скрила в онзи свещеник?“

„А, не сме. Само си помислихме, че би било много хитро, защото всички останали ще очакват да се е притаила в бебето.“

— Слузесто червейче — подхвърли Агнес на Лакримоза, — защо не пропълзиш обратно в ковчега и не си изгниеш там?

Не хареса напълно творбата си, но импровизираните обиди рядко звучат изящно.

Лакримоза скочи, но нещо наистина не беше наред с нея. Вместо да прониже въздуха като кадифена гибел, тя подпърхваше подобно на кокошка със счупено крило. Но яростта й помогна да се изправи пред Агнес с приготвени за дране нокти…

Агнес я цапардоса с цялата си сила и усети как Пердита добави още мощ в удара. Не би трябвало да улучи, защото гнусното момиче беше достатъчно бързо да я обиколи три пъти през това време, но юмрукът й се заби в лицето на Лакримоза. И хората от Ескрау видяха как една вампирка се заклатушка назад със сцепени устни.

Кметът изведнъж отметна глава назад.

А Агнес сви юмруци пред гърдите си.

— Не знам къде се пренесе Баба Вихронрав. Дали не е у мен, а? — В пристъп на лудешко вдъхновение тя заговори с острия глас на Баба:

— Ако ще и да ме стъпчете в земята, ще ви прегриза подметките и пак ще ви докопам.

— Добър опит, госпожице Нит — закрачи към нея графът. — Но не вярвам, че…

Спря и вкопчи пръсти в златната верига, която внезапно обви шията му.

А зад него кметът дърпаше с цялата си т-жест, за да повали вампира.

Жителите на града се спогледаха и се хвърлиха напред.

Вампирите се издигаха във въздуха, опитваха се да наберат височина, ритаха протегнатите към тях ръце. Мнозина мъже грабнаха факли от стените. Нощта изведнъж се огласи от писъци.

Агнес се озърна към Влад, който се блещеше уплашено. Кръгът от хора около Лакримоза се стесняваше.

— Бягай — подкани го тя, — иначе ще те… Той се извъртя, нахвърли се и в последния миг Агнес видя зъбите му.

Слизането по хълма се оказа по-неприятно и от катеренето. Във всяка падинка сякаш бликваха изворчета, всяка пътека се превръщаше в ручейче. Баба и Овес се пързаляха от кал към мочури-ще. Свещеникът размишляваше за една от исто-риите в „Книгата на Ом“… тоест за онази история — пътешествието на Брута и Ом през прежуряната от слънцето пустиня, което бе преобърнало омнианството с главата надолу. Вместо мечове имаше проповеди, които поне не бяха толкова смъртоносни, освен ако не се проточеха безкрайно. А Църквата се разпадна на хиляди късчета, те се впуснаха в спорове помежду си и накрая породиха Овес, който спореше със самия себе си.

Умуваше докъде би стигнал Брута в пустинята, ако е трябвало да подкрепя и Баба Вихронрав. У нея имаше нещо неподатливо, кораво като камък. Пасторът предположи гузно, че още към средата на пътя пророк Брута би се изкушил да… ами поне да каже нещо неприятно или да изтърве многозначителна въздишка. Старицата като че стана още по-своенравна, откакто се сгря до огъ-ня. И май я тормозеха някакви мисли.

Вече не валеше, но вятърът хапеше и от време на време запращаше жилещи парченца суграшица.

— Не остана много — изпъшка Овес.

— Ти пък откъде знаеш? — сряза го Баба, шляпайки в гъстата кал.

— Да, абсолютно права сте — призна свещеникът. — Казах го, за да се ободрим.

— Не успя — увери го тя.

— Госпожо Вихронрав, бихте ли искала да ви изоставя тук?

Баба изсумтя.

— Туй хич не ме тревожи.

— Но искате ли? — настоя Овес.

— Планината не е моя — осведоми го Баба. — Не мога да заповядвам на хората къде да ходят.

— Ще се махна, ако желаете.

— Не съм те молила да идваш — простичко напомни вещицата.

— Щяхте да сте мъртва, ако не бях тръгнал!

— Туй не те засяга.

— В името Божие, госпожо Вихронрав, наисти-на подлагате характера ми на изпитание!

— Нали твоят бог, господин Овес, подлага все-киго на изпитание? Туй им е нормалното занимание на боговете, ето защо не ги понасям. И постоянно натрапват някакви правила.

— Трябва да има правила, госпожо Вихронрав.

— И кое е първото, дето го е наложил твоят Ом?

— Вярващите да не почитат никой друг бог освен Ом — незабавно отговори пасторът.

— Гледай ти… Ей таквиз са боговете. Почти всички са твърде себични.

— Според мен така е искал да привлече вниманието на хората. Иначе има и много божи заповеди хората да се държат добре с ближните. Стори ми се, че намеквате за липсата им.