Тери Пратчет - Захапи за врата

От края на тълпата долетя вик, за миг Агнес различи човек, който се мъчеше да си пробие път напред. Кметът кимна на стоящите до него мъже. Те забързаха назад. В сумрака прозвуча шум от кратко сбиване. Стори й се, че чу и внезапно заг-лъхнал женски писък. Трясна врата.

Кметът отново се обърна към вампирите и срещна погледа на Агнес. Тя се извърна, не искаше да вижда изражението му. Хората са много изобретателни да си измислят адове, но попадат в някои от най-лошите приживе.

— Да продължим ли? — подкани графът.

— Влад, би ли пуснал ръката ми? — сладко изгука Агнес.

„Те само чакат да шавнеш“ — прошепна Пердита.

„Аха, значи да си стоя и да зяпам? Като всич-и останали?“

„Само исках да те предупредя. Но какво са им сторили на тези хора? Все едно свинете да се редят за клане преди Прасоколеда!“

„Вслушали са се в доводите на здравомислието, както се оказва“.

„Добре, де… Поне изтрий тази усмивчица от мутричката на Лакримоза, за друго не смея да те моля…“ Бяха неимоверно бързи. Дори нейният крясък нямаше да ги спре. Вероятно щеше да нанесе един-единствен свестен удар и… край. Може би щеше да се опомни вампирка, която не знае що е добро и зло. Но нямаше значение. Важно беше какво се случва тук и сега, защото тук и сега тя знаеше що е добро и зло.

Виждаше всяка капчица, увиснала във въздуха, надушваше дима от дървата в угасените огнища, чуваше плъховете по таваните на къщите. Сетивата й работеха със свръхнатоварване, за да изтръгнат каквото могат от последните секунди…

— Не виждам защо да е така!

Гласът на Лакримоза разцепи мъглата като секира.

Агнес примига. Младата вампирка стоеше пред баща си и го гледаше злобно.

— Защо точно ти трябва да започваш всеки път? — настоя тя.

— Лакримоза! Какво те прихвана? Аз съм пред-водител на клана!

— О, нима? Винаги ли ще бъде така? Графът явно се изуми.

— Ами да. Разбира се!

— Значи ще ни командваш вечно! И ще си останем твои деца вечно!

— Скъпа, какво си въобразяваш…

— Я не ми прилагай този глас! Влияе само на месото! Значи винаги ще ме затваряш в стаята ми, защото съм непослушна?

— Позволихме ти да имаш собствена зала за изт…

— Да, бе! И заради това трябва до безкрай да кимам учтиво, да се усмихвам и да се държа любезно с месото!

— Не смей да говориш с този тон на баща си — изкрещя графинята.

— И не смей да говориш такива гадости за Агнес! — изръмжа Влад.

— Че аз казах ли името Агнес? Споменах ли изобщо? — ледено процеди Лакримоза. — Не ми се вярва. Не би ми хрумнало да говоря за нея.

— Тия препирни аз няма да ги търпя и толкоз! — развика се графът.

— Това ли било? — натърти Лакримоза. — Да не спорим, а винаги да изпълняваме волята ти.

— Споразумяхме се да…

— Не, ти се споразумя и никой не ти възрази. Явно Влад е прав!

— Виж ти… — Графът се обърна към сина си.

— В какво си прав, ако позволяваш да попитам?

Устата на Влад се отваряше и затваряше, докато той припряно сглобяваше смислено изречение.

— Вероятно съм споменал, че цялото начинание в Ланкър може и да е донякъде неразумно…

— Охо! — намеси се графинята. — Едва що си навършил две столетия и вече знаеш кое е разумно и кое не?

— Неразумно ли? — наежи се графът.

— Аз пък ще кажа направо тъпо! — изтърси Лакримоза. — Значки? Подаръчета? Никому нищо не даваме! Ние сме вампири! Вземаме каквото си искаме, ей така…

Тя посегна, сграбчи един мъж и го налетя с отворена уста и развята коса.

Но спря като замразена.

После се преви и хвана с ръка гърлото си. Пак впи зъл поглед в баща си.

— Какво… ми направи? — попита задъхана. — Усещам… гърлото си… Ти ми направи нещо!

Графът си разтри челото и стисна носа си с два пръста.

— Лаки…

— Не ме наричай така! Знаеш колко ми е омразно!

Един от подчинените вампири писна за миг. Агнес не помнеше името му — сигурно звучеше като Фенрир или Маледикто, — но знаеше, че той предпочита да го наричат Джералд. Сега вампирът се свличаше на колене и впиваше пръсти в шията си. И другите около него не изглеждаха особено доволни от живота. Неколцина се превиваха и пъшкаха, озадачавайки сериозно жителите на града.

— Не се чувствам… добре — олюляваше се полека графинята. — Нали ви казах, че не ми харесва тази идея с виното…

Графът изведнъж се вторачи в Агнес и тя заотстъпва.

— Ти го правиш, нали?

— Разбира се, че е тя! — изхленчи Лакримоза. — Знаеш, че онази старица прехвърли някъде съзнанието си, а не може да не е усетила как Влад точи лиги за това туловище!